ОПАШЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ШЧИЦА ж. 1. Умал. от опашка (в 1 знач.); опашче, опашле. Тръгна из кораба, като питаше всеки пътник не е ли виждал едно кученце, черничко, с бяла муцуна, бяла опашчица и бял гердан около шията. П. Стъпов, ЧТ, 53. От кошарата поблейват овцете, откъм преграденото се обаждат агънцата.., завират муцуни под вълнестите кореми на майките си, подгъват коленете на предните си крака, въртят опашчици. Кр. Григоров, Н, 59.

2. Умал. от опашка (4 и 5 знач.). По жилавите стръкчета на овчарската торбичка затрептяха на тънките си опашчици малките зелени сърчица. П. Бобев, ЗП, 59. Имаше и тулумбаджицки папуци за тулумбаджиите от пожарната, подпетени, с опашчица отзад, бързо да се хващат и обуват. Н. Хайтов, ДР, 30. Свали феса си, потъмнял, прояден от пот, с изгризана опашчица на върха, и сложи ушанката. Й. Радичков, ЧП, 199.

◊ Посвивам си / посвия си опашчицата. Разг. До известна степен се смирявам, ставам по-мирен, не смея да върша много своеволия, да се съпротивлявам много. Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой-знай какъв ум, — хайде де; а пък то нищо, бре чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ал. Константинов, Съч. I, 245-246.