ОПАЯ̀НТВАМ

ОПАЯ̀НТВАМ, аш, несв.; опая̀нтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. прех. Рядко. Намествам нещо да стои здраво, неподвижно на едно място, като обикн. го притискам, подпирам или свързвам с нещо (с паянта); прикрепвам, закрепявам, закрепвам1. Изкарали го [топа] баш върху перваза на Кулската капия и го опаянтили с въжета за околните тополи. Й. Вълчев, РЗ, 101. опаянтвам се, опаянта се страд. Най-напред панелите се опаянтват с железни обтяжки, след което се заваряват. НТМ, 1962, кн. 3, 4. Козлите се правят от една хоризонтална греда с напречно сечение 10/12 см и дължина 1,50-2 м. Краката [на гредата] се опаянтват с дъски и в двете посоки. Вл. Брънеков и др., СД, 120.

Списък на думите по буква