ОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПВАМ, ‑аш, несв.; о̀пна, ‑еш, мин. св. о̀пна̀х, прич. мин. страд. о̀пнат, св., прех. Разг. 1. С рязко, бързо движение дърпам, тегля, опъвам нещо веднъж, еднократно или няколко пъти (обикн. в посока към себе си); изопвам, дръпвам. Дядо Давид се сърдеше и, за да укроти коня или опваше с две ръце юздата с такава сила, че конят се стъписваше назад, като че щеше да падне, или го риташе в търбуха. Й. Йовков, ПК, 220. Велко направо го запита: — В село ли отиде Тома? Кога? Часовоят опна ремъка
на пушката си, като че ли да провери дали е достатъчно здрав и не отговори. Д. Талев, И, 469. Готови бяха. Преди да опне поводите, каруцарят се обърна, щеше му се отново да подкачи приказка. В. Мутафчиева ЛСВ I, 401.
2.Правя нещо, което е свито, отпуснато, сгънато, да стане право и опънато, с гладка повърхност; изопвам, опъвам, изпъвам. Друга жена.. простира на балкона дрехи .. Тя изтръсква капките вода, опва дрешките и заедно с това тананика приспивна песничка. М. Яворски, ЕСВ, 75. Младите се събирали, когато завърнели, но се венчавали всички наведнъж.. Опвали тогава под оброчния бряст някое по-голямо чергило, облягал попът иконата на грапавата брястова кора и по три дни венчавал и кръщавал. О. Василев, ЖБ, 14. На другия ден белянката кънна от песни и бухалки. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите момите — дръстят бели платна от зори. П. Тодоров, 28.
3. В съчет. със същ. със знач. човешко тяло или неговите части. Силно, рязко опъвам, изпъвам, обикн. по дължина, означеното със съществителното; изопвам, изтеглям. И днес Трънката бе седнал на една греда и опнал крака, се припичаше на пролетното слънце. П. Проданов, С, 10. Изправи се до него, опна правата си старческа снага, а мустаците му трепнаха. И. Петров, НЛ, 94. Ревне ли той — шумнат сухи шумки в гората и кошутите пристъпват плахо-плахо. А еленът, опнал шията си като струна, цепи гората с бурията. Н. Хайтов, ДР, 201. // Извивам, усуквам нещо, обикн. встрани с усилие. На няколко пъти силният ковач се надигал да отхвърли побойниците, но неколцина от стражарите опвали настрана мускулестите му ръце и той пльосвал пак по лице върху мръсния под. Г. Караславов, ОХ IV, 48. На 26 май 1883 редакцията на "Преврат" биде блокирана от улична сган.. разбива врати и прозорци, хваща за яката Фингара.. Никого другиго не закачат от редакцията.. Само на Войдана един чомагаш опва ухото, не толкова деликатно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20.
4. За птица — опъвам, изпъвам крилете си плътно по дължината на тялото при внезапна промяна посоката на летене. Ту един, ту друг от тях се поспирваше, опваше крилата си и отведнъж започваше да се премята през глава надолу. Й. Йовков, АМГ, 66.
5. Поемам, поглъщам с уста, обикн. наведнъж голямо количество от нещо (течност, питие, тютюнев дим и под.); опъвам, дръпвам, тегля. — Опни, бай Филипе — обади се полицаят, като му поднесе пълната зелена паница. Чехларски удави мустаци в нея, добре се насмука [с вино] и я подаде на домакина. Т. Харманджиев, КВ, 143. Море синко бре, со сладко, благо, ядене и пиене не те остаат треската.., незе горчливо, горчливо и луто, опни е. СбНУ ХIV, 105. Дай бутилката да опна веднъж. △ Запалих цигара и опнах веднъж-дваж от дима.
6. Насочвам с прицел оръжие с готовност за стрелба ; опъвам, запъвам. — Долу пушките! Стрелям! — опнах аз револвера и пушките се наслагаха на земята. А. Страшимиров, А, 532. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизваха стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЦ, 136. опвам се, опна се. страд. Стража [сръбска] с оръжие в ръка ги [българските момци] пазеше и щом мръдваха, оръжията са опваха срещу гърдите им. НБ, 1876, бр. 43, 170. Найлоновата нишка на въдицата рязко се опна от едрата риба, захапала стръвта.
О̀ПВАМ СЕ несв.; о̀пна се св., непрех. Разг. 1. Заставам прав със силно изпънато тяло. При подадената команда войниците бързо се строиха и се опнаха в права редица. △ Войникът се опна и бързо рапортува на началника си. // Лягам с опънато тяло; излягам се, изпъвам се, опъвам се. Единственото, което той направи, бе да прегъне колене, за първи път в живота, и с мъка да се опне възнак върху червената пътека. Л. Петков, ГП, 14. Опнахме се на огряната от слънцето поляна.
2. За мускули, тяло или част от тялото и под. — силно се напрягам, като се удължавам; изопвам се. Монахът не се смути и все пак лицето му се опна, очите му се изблещиха в дълбоките си дупки от голямото напрежение. Д. Талев, С II, 161. Младият не възкликна. Тялото му се опна като пред върховен господар. Г. Стоев, Зав., 70. Надоле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени; / де опват се мишци железни / и техния удар звъни / сред мрака на страшните бездни. Хр. Смирненски, Съч. I, 145.
3. Обикн. за впрегнати животни — с еднократно, рязко движение, внезапно спирам бързия си ход; дръпвам се. Едри черни коне с все сила се опнаха назад, за да се спрат. Й. Йовков, ПК, 162.
4. Ставам опънат, без гънки; изпъвам се, опъвам се. Когато въжето се опнеше над пропастта между двата стълба и заблестеше като струна. Василев замислено постояваше на върха на стълба и му [трасето на въжената линия] се любуваше като на свое изкусно дело. Х. Русев, ПЗ, 98. Големият засече и влакното се опна. Започна да навива. Макарата навиваше тежко, но спокойно, без никакво дърпане. Тарас, ТМ, 128.
5. Прен. Потеглям пеш, обикн. на далечен път. Сложихме раниците на гръб и рано сутринта се опнахме към Рила. △ Слязохме от влака и се опнахме по селския път.
6. Прен. За път, планинско било и др. — проточвам се, простирам се надлъж. Пътят се опна към изток и запад безкрай. Е.
Багряна, ПЗ, 23. Само ония [борове], които бяха засадени и запазени от добитъка и излетниците, се зеленееха и подмладяваха стария изгърбунил се балкан.., опнал се от единия край до другия надълго в равнината. Ст. Даскалов, ЕС, 174.
◊ Опвам си / опна си пътя. Диал. Обикн. св. Отивам си.