ОПЕКУНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕКУ̀НСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Юрид. Остар. Действие на опекун, упражняване на опека, надзор над някого; попечителство, настойничество. Бащата на младия човек по онова време беше вече убит в Турската война, майка му боледуваше постоянно и той неизбежно остана под опекунството на намръщения и хладен роднина. Кр. Велков, СБ, 9. Но като имат право да са съдят, самолично представляеми .. за собствените си работи, могат да са представят и като поверени на своите съпруги.., също и на сираците, които са намерват под тяхното настойничество (опекунство). ДЗОИ I (превод), 233.

2. Опека (в 3 знач.); надзор. Преди да се разболее се дразнеше и противеше на нейното натрапливо опекунство в семейния делник. Но нима беше виновна, че се чувствуваше по-силната, по-устойчивата. Л. Дилов, ПБД, 74. Тя си спомни изтезанията от тази жена, моралната инквизиция, подозренията, обидното и унизително опекунство, на което я подлагаше. Л. Стоянов, П, 405. Българинът в своето дълго историческо поприще е водил сурови борби за свободата... Борба за освобождение от невежество, от чуждо културно и политическо опекунство.., за лична и народна чест. ТНУ, 1926, 2. В началото на борбата всички се бяха увлекли в общото недоволство: трябваше да се събори едно отречено от всички господство и нахално, подло присвоено опекунство над целия народ. Д. Талев, ЖС, 361.