ОПЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕЛО̀, мн. ‑а̀, ср. Църк. Обряд в църква с четене и пеене на молитви преди погребение на покойник. Почти всички свещеници в града вземаха участие в опелото, катафалката бавно понесе ковчега към горната черква, в чийто двор щеше да стане погребението. Ем. Станев, ИК III, 100. Научиха се мене да търсят за причестяване болни и опела мене да търсят. Аз ходех, ама се пазарях.. като оставях и на священика им платата. М. Кънчев, В, 180. Като се изброяват след това редките качества на покойника като съпруг и баща, призовава се Бог да успокои душата му и се дават най-точни указания за неговото опело и погребение. Св. Минков, Избр. пр., 468. Мъртвите тела на убитите [русалии] погребвали ги тамо на същото, така да се рече, бойно поле, без опело и без никакъв религиозен обряд. К. Шапкарев, Р, 16.