ОПЕПЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЕПЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опепеля̀, ‑ѝш, мин. св.-ѝх, св. прех. Рядко. 1. Унищожавам напълно нещо, като го превръщам в пепел; изпепелявам1. Искат да хвърлят земята в огън и кръв, да задушат народите с отровни газове, да опепелят градовете и селата с атомни и водородни бомби. ОФ, 1950, бр. 1874, 3.
2. Покривам някого или нещо с пепел, прах; напрашвам. Влезе обут в стаята и опепели килима с прашните си обувки. △ Профучаващи коли вдигаха след себе си облаци от прах като опепеляваха листата на крайпътните дървета.
3. Прен. За преживяване, тежко премеждие — унищожавам чувства у някого; изпепелявам1. Всичко ѝ [на Гута] напомни нещо унизително,.. опепели радостта ѝ. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. опепелявам се, опепеля се страд. и възвр.
— Друга (диал.) форма: опепеливям.