О̀ПЕРА

О̀ПЕРА, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Вид сценично изкуство, осъществявано чрез представяне на музикално-драматическо произведение, в което действуващите лица пеят при съпровод на оркестър. Едно от най-големите достижения на ренесансовата музика е операта. Композиторите и поетите се стремели да изразят в музикалните произведения не само лирични настроения, но и драматични преживявания. Пеене IХ кл, 63. От съединението на драматическата поезия с музиката произхождат опера и водевил. Т. Шишков, ТС (превод), 188.

2. Отделно музикално-сценично произведение от този вид изкуство. През време на гостуването си Хелмут Зайделман дирижира концерт на Софийската филхармония.. както и две представления на оперите "Тоска" и "Аида" в Народната опера. Т, 1954, кн. 6, 63. Пипков слушаше лекции, даваше частни уроци. През свободното си време той пишеше операта си "Янините девет братя". А. Каралийчев, С, 271. Тя се смееше, разказваше любопитно историите из мира на артистите, а след трапезата

седна при пианото и пя откъслеци из опери с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 184-185. През стените се чу музиката на "Травиата".. Аз страшно бях влюбен в тази опера. Ив. Вазов, Съч. IХ, 168. Сериозна опера. Комична опера. // Само ед. Събир. Сбор от тези произведения като едно цяло. — Успяха да го вмъкнат в литературата, в операта: "Лоенгрин", "Лебедово езеро", "Лебедова песен". Ал. Гетман и др., СВ, 199.

3. Представление на такова сценично произведение; спектакъл. — Ако искаш, утре може да вземем и момичето ти и да отидем някъде... На цирк, ако искате.., аз театри и опери много не обичам. М. Грубешлиева, ПП, 158. Имаха билети за опера, а мъжът ѝ не мисли, че могат да закъснеят. М. Грубешлиева, ПП, 219.

4. Културна институция, учреждение, в което се осъществява, ръководи изпълняването на този вид сценични произведения. Това, което нашата млада опера показва тук с "Момчил", "Хайдушка песен", особено "Иван Сусанин" и най-вече с "Борис Годунов".., може без колебание да се отнесе към връхните точки.. в целия ѝ творчески път от създаването ѝ до сега. Т, 1954, кн. 1, 59. По това време тук гостуваше и нашата русенска опера. Нейните гастроли бяха добре афиширани и създадоха интерес. Г. Велев, КР, 58. Най-сетне доста редовно, но по-безкористно, тук прескачаха красиви, но повехнали дами от висшето общество, свежата примадона на операта, няколко застарели скучни снобове и един офицер от гвардията — прочут ездач. Д. Димов, Т, 195-196. Народна опера. Кралска опера.

5. Сградата, в която се помещава тази институция. Пред операта преди и след представление се събират хиляди зрители. Р. Велчев и др., КБС, 53. Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта. Ал. Константинов, БГ, 8. До операта се намира древната църква "Света София".

Опера буфа. Театр. Опера с комедиен, понякога и сатиричен сюжет.

> Сапунена опера. Ирон. Дълъг телевизио-нен сериал със заплетен мелодраматичен сюжет и непретенциозни, обикн. ниски ху-дожествени качества; сапунен сериал, са-пунка. По телевизията тръгва нова сапу-нена опера.

— Ит. opera.

ОПЕРА̀

ОПЕРА̀. Вж. опирам1.

Списък на думите по буква