ОПЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПЕРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Муз. Който се отнася до опера или е свързан с опера. В нея [операта "Момчил"] главно участие бе дадено на младата смяна оперни солисти, с които Софийската народна опера разполага и ще се развива занапред. Т, 1954, кн. 1, 59-60. Познатата в цяла България италианска оперна трупа Масини .. също тъй често пристигаше в града. К. Константинов, ППГ, 38. Оперен хор. Оперна певица. Оперно изкуство. Оперно представление. Оперен театър. Оперен спектакъл. Оперен сезон. Оперен артист. Оперна музика. Оперна ария. Оперна класика. Оперно пеене.

ОПЀРЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оперя¹ и от оперя се като прил. 1. Който се държи самоуверено, важно, горделиво, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперен, наперчен. Наред с него [болярина] една такава също пълна и оперена болярка носеше върху златен дискос короната на царицата. Ст. Загорчинов, ДП, 255. Жена му, която стоеше на съседната маса, една набита, оперена булка, дочу последните думи на мъжа си и подвикна: — Стига бре, Петро! Ст. Станчев, НР, 29-30. Няколко момиченца се хвърляха в очи с тъмнокафявото си дебърско рухо. Те бяха важни, малко оперени в своите салтамарки от домашен шаяк. Д. Спространов, С, 25. Момичето, колкото за хубостта ми, ся видя добро, само твърде тънко, още ми ся видя оперено и бръзо. ИАНГ I, 116.

2. Диал. Украсен, накичен, пременен, натъкмен. А гора си на Марко говори: /../ Караа ги [робите] три цръни арапе — / Един синджир се млади момчета. /../ Други синджир се млади невести /../ Със синджире, Марко, забрадени / и със венци, Марко, оперени. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 34. Да видиме, да чуеме, /чио хоро най-големо, / най-големо, най-хубаво — / със тънтели подресено, / със чадъре оперено. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 366. Що бе оро от невести — / със кръпи бе оперено! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 367.

ОПЕРЀН², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оперя се като прил. За птица — на който са поникнали, пораснали пера по тялото, който е покрит, обвит с пера. В широката му длан се показа телцето на оперено птиче. — Лястовичка, подлетарче, паднало от гнездото. Д. Спространов, С, 148. Тежи й, мъчно се диша. Тъй оперено птиче — щом заякнат крилцата — тегли го на простор. Г. Стаматов, Разк. II, 49.