ОПЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЀРЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оперен2; напереност, наперченост, самоувереност. В нашето купе вече не бяхме само двама с поручика: на плевенската гара при нас бяха се настанили други трима пътници, които той, въпреки своята паунска опереност, не посмя да отпрати: солидни мъже, облечени скъпо. Ц. Драгойчева, ПД, 177. На лицето и на телосложението на Сара Михаила се виждало: опереност на кралица на света. Ст. Ботьов, К (превод), 144-145.