ОПЕТНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕТНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опетня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Петня някого или нещо изцяло, докрай; опозорявам, компрометирам, окалвам. — Моето пратеничество досега не принесе никаква полза на българите. Не бих искал поне да им навреди; не искам да опетня, дори с най-дребното, името на народа ни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 413. — Даскал Димитър поиска тука пред вас да ме опетни.., ако намерят един от чорбаджиите да е взел пара от черковна или училищна кутия, нека я набият в челото ми! П. Тодоров, Събр. пр II, 363. Никому не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 64. После... началниците предпочитат да работят с такива като тебе, опетнени в миналото. За тях те са по-удобни и от най-правоверния комунист. М. Марчевски, П, 154. Опетнявам репутацията на някого. △ Той опетни семейната и родова чест. △ Опетних името си.

2. Рядко. Покривам с петна, с лекета, обикн. дреха; облажвам, изцапвам, омърсявам. В бързината като се хранех, чинията се разля и мазни капки опетниха новия ми костюм. △ Поради невнимание той опетни току-що изпраната си бяла риза. опетнявам се, опетня се страд. и възвр. (във 2 знач.).

ОПЕТНЯ̀ВАМ СЕ несв.; опетня̀ се св., непрех. Опозорявам се, компрометирам се, излагам се. Има монаси, които се боят да не се опетнят и затова отбягват от близостта на тъмния грешник. Д. Немиров, Б, 193.