ОПЕЧАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕЧА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; опеча̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Опечалявам. Но има едно нещо, което ни опечалва, и то е, че ние не виждаме днес у народа си да са развива оная потребна деятелност в такива критически и усилни времена за негова живот. НБ, 1877, бр. 58, 225. опечалвам се, опечаля се страд.

ОПЕЧА̀ЛВАМ СЕ несв.; опеча̀ля се св., непрех. Остар. Книж. Опечалявам се. — Ех, не беше пък до толкова нещастен. Аз съм по-нещастен от него, защото аз изнесох двата му кръста, — опечалва се вторият домашен приятел. Хр. Смирненски, Съч. III, 25.