ОПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опека и от опека се като прил. 1. За хляб, храна — който има нужните качества ядене, придобити чрез печене; печен, изпечен. Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го [Душко] срещна господин управителят. Елин Пе‑
лин, Съч. I, 205. Когато Нонка извади опечения хляб, Пинтезката взе един самун, поогледа го и нищо не каза. И. Петров, НЛ, 106. Де с ръце, де с нож, се мъчеше да разкъса сърнето.. И той не само приказваше, ами сам запретна ръкави: тук порна опечената загоряла кожа, там разчупи плешката. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Израстването на зъбите на детето показва, че е потребно да му са промени храната. От това время, заедно с млякото, иска да му са дават повече питателни храни, като: добре опечен хляб, но не топъл, а преседял поне един ден. Ч, 1875, кн. 6, 265. С какво да ги [момите] поканиме: / чиста турта дваж сеяна / и кокошка опечена. Нар. пес., СбВСтТ, 60.
2. Който има тъмен цвят, загар от излагане на слънчевите лъчи и вятъра; изпечен. Пламъкът осветляваше техните лица, брадясали, начумерени, но млади, опечени от ветрове и слънце. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 49. Откритите смехове посрещаха двусмислените остроти, които изкарваха руменина по най-опечените момински бузи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Седнахме пред едно кафене.. В това време от една тиха потънала във вечерно спокойствие селска улица се зададе един човек с тояга.. с лице, опечено от селското слънце и годините. А. Каралийчев, СбЦГМГ, 402. Момичето носи в опечените си ръце пакет с писма. Тя го подава на шофьора. К. Кюлявков, СПП, 8.
3. За земя, пръст и под. — който е много сух, без влага; изпечен. Пътникът, който иде тогава от голите равнища Ломски или от София — минал през пустинните, каменити и опечени баири на южния балкански склон — изпълня се от радост като се озове в хладната пазва на това горско гърло. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 184-185. Параходът бавно се приближава към високия и опечен жълточервен бряг. Б. Шивачев, ПЮА, 234.
4. Прен. Който е физически издръжлив, устойчив; калѐн, жилав, изпечен. Истински син на българска майка юнашка: скулест, опечен, жилав, око няма да му мигне да те запрати на дълга разходка, ако не милееш родното си мляко. Ст. Станчев, НР, 75. Океанските риболовни моряци са яки, опечени мъже.
5. Прен. Диал. Който има голяма опитност или умение за нещо; опитен, умел, обигран, изпечен. — Като си намислила, върви! — отсече. — Не бера за вас грижа, опечени хора сте двама с Марин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 440. — Изглежда съм изтъкан от много противоречия, Есхач! — Това очаквах, жалко. Но очаквах и друго — че ще видя готов, опечен ромеец. Слава на Тангра, не си затънал! Й. Вълчев, СКН, 86. Стефан, по-опечен в пиенето, гледаше да се насмуче, че да му държи сито и за утре. Лил., 1884, кн. 7, 8.
◊ Едному наречено, другиму опечено. Диал. Употребява се, когато някой получи нещо съвсем неочаквано, без да му се полага или без да е предназначено за него. Работата <ми> е (ще е) <напълно> опечена. Разг. За нещо, което е готово, осигурено или непременно ще стане, ще се осъществи. Костовица трепереше. Що пък? Това добиче може да си помисли, че работата му е опечена и да налети някой път, при сгода, върху момичето.., та тя не изпускаше из око нито ратая, нито момичето си. Г. Караславов, СИ, 93. С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Ив. Вазов, Съч. Х, 30.