ОПИВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. 1. За питие — който има свойството да опива, да напива; упоителен. Много скоро са прозрели народите, че от гроздето се получава опивателно питие — вино. В Египет културата на виното е от незапомнени времена. ПрН, 1934, кн. 2, 26. В разни страни на света има да са ся съставили отдавна време Дружества на въздържание, на които целта е да отвръщат человеците от употребяването на опивателни пития. Пч, 1871, кн. 2, 20. Аз имах обичай да ся измъкнувам из дома си и да отивам с момчетата по улиците, дето аз ся научих да хайлязувам.. и да пия опивателни пития. ИЗ 1877, 134. Не давай опивателни питиета на децата. ИЗ 1877, 100.

2. Който има свойството да упоява; опиатен, упойващ. Капките бяха опивателни. На болния поолекна, той заспа. Лат., 1885, кн. 9, 9.