ОПИКАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИКА̀ВАМ, ‑аш, несв.; опика̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Разг. Пикая върху някого или нещо на много места или от всичките му страни; попикавам, изпонапикавам. За по-направо мина през улицата край Самоводския пазар, но веднага се разкая. От трите кръчми.. се чуваха бабаитски викове и песни, някой биеше дайре, неколцина пияни опикаваха стените на околните къщи. Ем. Станев, ТЦ, 57. Опиках на царо детето, та главата му стана келава. И докторете са изредиа и не могоа да го изцерат. СбНУ ХLIV, 490. Малките бебета често опикават пелените. △ Кучетата имат навика да опикават стволовете на уличните дървета.

2. Прен. Грубо. Развалям нещо, което е добре направено, уредено. Опикаха всичко, което хората с труда си градиха години наред. опикавам се, опикая се страд., възвр. и взаим.

ОПИКА̀ВАМ СЕ несв.; опика̀я се св., непрех. Разг. Намокрям се изцяло като пикая; попикавам се. Тази циганка никогаж в живота си не е видяла такъв лобут: осра се, та се опика като крава. М. Кънчев, В, 263.