ОПИЛКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍЛКИ мн. Дребни частици от материал (дърво, метал и др.), които се посипват, отпадат при обработката му чрез пилене, триене, стъргане; стърготини. През миналата есен директорът на мелницата Няголов дал нареждане да се докарат 7 вагона опилки за постилане на свинарниците. ОФ, 1950, бр. 1742, 2. То [второто отделение] имаше един съвсем странен и страшен вид.. — тук-там разнебитени разни сечива и машини на туй отделение, пълно с всякакви металически опилки. П. Р. Славейков, БП I, 35. Железни опилки.

— Рус. опилки.