ОПИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опиля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Опилвам. В работилницата опиляваха дървените дръжки на мотиките. △ Опилих острието на ножа. опилявам се, опиля се страд.

ОПИЛЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; опилѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. опиля̀х се, прич. мин. св. деят. опиля̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. опилѐли се, св., непрех. Рядко. Неодобр. Запилявам се. — Генко! Къде се опиля? Ив. Вазов, СбНУ II, 13. — Опиля се най-сетне. — Отиде си сестрата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 126.