ОПЍНКИ

ОПЍНКИ мн., ед. (рядко) опѝнка ж. Диал. Цървули; опинци. [Толо] Опипа корема на жена си.. Шепите й се протягат.. Слизат надолу, усеща ги как събуват спечените от жега опинки. Г. Алексиев, ДЦ, 23-24. Ногата ме боли... Опинката ми нещо я е нажулило. Д. Спространов, ОП, 298. Он ми влезна змейо, мамо, / у темни пещери, / та изнесе змейо, мамо, / железни опинки, / та си обу змейо, мамо, / младата невеста. Нар. пес., СбВСтТ, 342. Па си е Босул отишъл / на срет път на кръстопът, / дека щял овчар да мине, / изул си Босул опинки. Нар. пес., СбНУ ХХV, 27. "Мълчи, Султанке, не плачи, /../ я изуя чеели, чипиже, / та обуя свински опинки!" Нар. пес., СбНУ ХХV, 4.

Списък на думите по буква