ОПИНЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИНЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. и диал. Човек, който изработва, поправя или продава опинци; цървулджия. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите, и папукчиите.., и опинчарите, и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Д. Талев, ПК, 304. Много бяха тревненските занаяти и за тях говорят следните наименования: зографи (иконописци), марангози (резбари).., бъчвари, опинчари. Д. Казасов, ВП, 38. Опинчарят от Кьостендил дошел. СбНУ ХLII, 270.