ОПИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЍПВАМ, ‑аш, несв.; опѝпам, ‑аш, св., прех. 1. Пипам някого или нещо отвсякъде, от всички страни. Лозан посегна към отворената табакера сръчно опипа няколко цигари и като избра по-мека, запуши. М. Марчевски, П, 193. Тя слезе от одъра, отиде към огнището и приклекна до хайдутина. Опипа нозете, усети кръвта по дланите си. П. Спасов, ГЛЗЗ,9.
2. С пипане търся някъде нещо или проверявам наличието на нещо; попипвам. — Да имате свирка? — прекъсна мислите му червенокосият. — Свирка ли? Да, да... имам — Тинчо опипа джобовете си, сетне потърси нещо с очи и кимна с глава. — Ей там в якето е. П. Проданов, С, 71. Често пъти сепнат опипваше джоба си, за да провери там ли е ключът на голямата каса. А. Каралийчев, НЗ, 118. Гражданката отвори миниатюрното си чанте, опипа с показалеца на дясната си ръка някакви хартишки.. и каза тихо, с тон на тъга и примирение: — Забравила съм да си взема повече пари. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 112-113. // Допирам, докосвам нещо с ръка, крак и др., обикн. при движение, за да се ориентирам в обстановката; изучавам, разучавам. Минаването на реката беше трудно. Тя не искаше да я нося.. Вървях бавно и опипвах с крак хлъзгавото дъно. Ив. Венков, ХКН, 115. — Сссът! — сложи пръст на уста Мишо, като внимателно отстраняваше буренаците пред себе си и опипваше с крак земята, където щеше да стъпи. П. Проданов, С, 75. Жилището дето ги остави благодетелят, беше вече тъмно; опипаха го с ръце. Оказа се, че е тясна, дълга пещера. Л. Стоянов, Б, 170. Селото беше затъмнено и той дълго скита из селските улици и опипва в мрака тараби и врати, докато намери къщата. П. Вежинов, ВР, 174. Стъпя той пипнешком, заминува нашата къща, минува и чушмата, стига по-нататък до малкия висок бряг, опипва с тояжката си наоколо и спира се тъкмо на края. Т. Влайков, Пр I, 293. // За лекар, лечител — преглеждам болен с пипане на определени места по тялото. Казваха техните, че е болен, лекар дори довеждаха да го опипва, но той си знаеше, че нищо му няма. О. Василев, ЖБ, 322. Като дойде, той [фелдшерът] пристъпи важно при болния, опипа му пулса, преслуша с ухо сърцето му като същински доктор П. Здравков, НД, 107.
3. Преглеждам, проверявам с пипане съдържанието на багаж или на дрехите върху тялото на някого, за да намеря у него укрити или забранени за притежаване, съхраняване или пренасяне неща; обискирам, претърсвам. — Горе ръцете!.. Претърсих младия, а като се върна той на мястото си, започнах да опипвам другия. Н. Хайтов, ПГ, 112. Момъкът кимна, в кабинета влязоха двама души, отрупани с оръжие. — Обискирайте!
— заповяда момъкът и те тутакси започнаха да опипват ловко и привично замръзналите от страх общинари и чорбаджии. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 256. Негова длъжност беше да проверява паспортите. Той ги поемаше.. после дигаше очи към пътника, протягаше ръце и с привично движение опипваше джобовете и кръста му. Ст. Дичев, ЗС II, 64. Полека, грижливо взе да бърка из джебовете му, да опипва хастара на куртката му. А. Гуляшки, Л, 375. // Претърсвам някакво място. Пинтата познава цялото това поле, додето поглед стига.., опипал е с ръце всички подмоли по реката, ловил е риба във всички вирове и въртопи. Г. Караславов, ОХ II, 10. Кръстевица беше опипала всички ъгли на Станкиния дом и въртеше недоверчиво глава. Г. Караславов, ОХ II, 442.
4. Прен. В съчет. с предл. с и същ. очи, поглед. Внимателно наблюдавам, оглеждам някого или нещо, за да го опозная, разбера или запомня; изучавам. Той се спря за миг сред буйните лозя, които бяха оплели всичко, вгледа се в ясните очертания на близката родна планина, опипа с поглед пътечките, що се виеха нагоре и тръгна решително натам. Г. Караславов, Избр. съч. V, 355. — То ако е речено за гости.. — отзова се веднага Пена Дивечка, като стрелкаше и опипваше със зелените си очи. Б. Обретенов, С, 44. Тане внимателно следеше всяко тяхно [на мъжете] движение, бавният им надут вървеж по двора, опипа ги с очи целите — от горе до долу. Ст. Мокрев, ПСН, 137-138. // За очи, поглед и под. — втренчено, внимателно, съсредоточено оглеждам някого или нещо, за да го възприема по-добре. Лицето му беше слабо, съсредоточено и спокойно, сивите му очи разучаваха, опипваха човека. А. Гуляшки, МТС, 32. Драгомир бе нисичък, с руси коси и сиви проницателни очи, които любознателно опипваха всичко. С. Кралевски, ВО, 109. // За поглед, очи — съсредоточено, проницателно следя, проучвам, изучавам нещо. Най-сетне привечер, на път за горните села, Манол се отби за десетина минути у дома си. Още като го видя, Манолица го прониза с остър, тревожен поглед, който опипваше всички промени на лицето му и се мъчеше да проникне и в мисълта му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 211.
5. Прен. За прожектор, фар и под. — осветявам последователно всяка част от някакво място, обикн., за да бъде огледано или претърсено. Първият външен бодлив пояс се осветявал от 72 прожектора, които непрекъснато опипвали тъмнината, за да не се промъкнел през загражденията дори лалугер. Ал. Гетман, ВС, 181. Тънкият пръст на прожектора опипваше грижливо морската повърхност, но нито един път светлината не се отправи към острова. П. Вежинов, ДБ, 83. Прожекторите на корабите под германски флаг често проточваха синьо-зелени пипала над града, опипваха смълчаните къщи и загасваха. Д. Добревски, БКН, 99. Срещу тях затрептя бляскава огърлица от светлини — автомобилни фарове, които режеха мрака с късите си снопове и сякаш предпазливо опипваха тъмните ниви около пътя. П. Вежинов, ВП, 77. От "Ростислав" прожекторът изви по небето.. После лениво описа полукръг, опипа върховете на стожерите на броненосеца "Воля". Д. Добревски, БКН, 112.
6. Прен. Разг. Обирам, ограбвам някого или нещо; пребърквам, преджобвам. — Нито името си ще кажа, нито откъде съм — рязко отвърна той [пленникът]. — Ако искате пари, на̀, вземете колкото са останали, вашите нехранимайковци добре ме опипаха. И откуп ще ви дам. Пуснете ме само да си вървя по работата. Ст. Загорчинов, ДП, 68. Кому е потрябвало толкова много вариво, ако го е опипал за свои нужди? От пари ли се е нуждаел някой, та е посегнал на чувалите с фасул? Б. Обретенов, С, 136. Пинтата подметна предпазливо, че те биха могли да опипат курника на Марваковата воденица. Г. Караславов, ОХ II, 428. опипвам се, опипам се страд. и възвр. Той [Маринко] не чу вече никакви стъпки, само се опипа по главата и по гърдите, за да разбере засегнат ли е, или не е засегнат. Г. Караславов, ОХ II, 626.
◊ Опипвам / опипам почвата (обстановката). Мъча се, опитвам се по заобиколен начин да получа сведения за някого или нещо, да проуча какво е положението някъде. Той опипа почвата с още няколко въпросчета, намръщи се, като разбра, че тя е хубава, но е глупачка и нищо повече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 286. После всичко стана ясно. Опипвал обстановката старият разузнавач. Такава била задачата му — да разузнае. Ас. Станоев, П, 71.