ОПИПКАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опипкавѐя, ‑ѐеш, мин. св. опипкавя̀х, прич. мин. св. деят. опипкавя̀л, ‑а, ‑о, мн. опипкавѐли, св., непрех. Диал. 1. Ставам пипкав. 2. Ставам глупав; смахвам се, оглупявам, обезумявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.