ОПИПОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПИПОМ нареч. 1. С опипване, пипнешком, пипнешката. Къщата.. тънеше в мрак. Само под вратата на владишката стая светлееше бледа ивица. Глаушев слезе опипом долу. Д. Талев, ГЧ, 353. Той бутна къщната врата, мина пипнешком тъмното коридорче, добра се опипом до вратата на стаята. Д. Ангелов, ЖС, 153. Извади връзката с ключовете, избра опипом най-дългия и посегна да го мушне в ключалката. Стр., 1968, бр. 1179, 2. Той като крадец се смъкна от тавана, намери опипом в тъмното резето на вратата, отмахна го, тихо отвори и затвори след себе си. Т. Харманджиев, КВ, 410. Падна гъста мъгла. Четата се движеше опипом, много момчета се изгубиха в нощта. Л. Стоянов, Б, 124.

2. Прен. Внимателно, предпазливо. — Грешка направи, Петро.. Щом си мислила да споменеш такова нещо, трябваше опипом, да не огорчаваме Манка. Кр. Григоров, ПЧ, 151. — Ти — започна опипом един — като видя огън на Града, праща ли хора насам, преди тия? — Е как? Та да не са пилета, докато ти се доще, да прехвръкнат и тук да са! Не съм пращал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 646. Яворов долавя гърченията на една болна душа и надникна в нейния лабиринт, започва да се плаши — да търси изход, да пише на Лора по-внимателно, опипом. М. Кремен, РЯ, 472. "Недейте се хвърля в безумна атака!/ Добре изучете опасната крепост/ и бавно към Лозенград опипом слезте. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 87. Той работяше все опипом и с разсъд. Й. Груев, ССП (превод), 310.