ОПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍРАМ¹, ‑аш, несв.; опера̀, ‑ѐш, мин. св. опра̀х, св., прех. 1. С пране очиствам, изчиствам нещо; изпирам¹. Домашната работа свършвах винаги бързо. Пък и каква ли работа имаше: да свариш боб без запръжка .. да опереш по някоя и друга скъсана риза. М. Гръбчева, ВИН, 18. Отишла [Сирма] на реката да пере черги. Занесла и да избели изтъканото от нея бяло платно. Като опрала и простряла платното, станало ѝ лошо. Ст. Грудев, ББ, 75. Вечерта жените до късно бродираха пердетата.. Само стрина Мита отдели време и опра чаршафи, възглавници, кърпи и покривки. Чудомир, Избр. пр, 69. Нали нямам жена, стаята се е обърнала на кочина. Реших да я поразтребя и да опера туй-онуй. Д. Кисьов, Щ, 200. Търговците, които търгуват с аби, пролетно време закупуват вълната от скотовъдците, опират я и я раздават из селата. С. Шишков, ЖБ, 25. През нощта тя им опирала ризите, преобличала ги в други дрехи и пр. З. Стоянов, ЗБВ I, 150.

2. Изпирам всичко докрай, свършвам да пера. Заран стана рано.., / работата свърша и полска и къщна,/ изкарам телците, опера, омия. Елин Пелин, Съч. V, 150-151. Мама си остана в къщи при нас, понеже беше неделя.. Тя опра и закърпи, изпържи ми мекици. В. Бончева, АП, 9. Тетка опра всичко, изчисти къщата и все твърди, че мамината болест може и години да кара. В. Бончева, АП, 89.

3. Грижа се за някой да бъде опран, чист. Да си самичък на тоя свят не е лесна работа — няма кой да те опере, кой лъжица гозба да ти сготви. К. Петканов, СВ, 78. — Аз съм ерген, кой ще ме опере и кой ще ми сготви там? Работата е опасна, може ли сам човек. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Само баба, като поразмисли, каза: — То не е лошо да се върти около тебе булката. — Разбира се, бабо! — Ще те опере, ще ти сготви. К. Калчев, ПИЖ, 98. — Че то ти е време, синко, я колчав българин си, а си лежиш самичък и няма кой да те опере, и да ти изтъче нова риза, и да ти народи челяд. Н. Каралиева, ЗБ, 16.

4. Прен. Разг. Грубо. Осъждам някого, наказвам го за извършено престъпление или провинение. — Благодари се на мен, че не искам да се заяждам, иначе ще те опере военен съд. В. Нешков, Н, 6. Ротният командир ме намери задрямал на пост и ме опра с пет денонощия арест.

5. Прен. Разг. Грубо. Удрям силно някого или нещо; халосвам. Коларят замахна и опра гърбовете на воловете с дебелия край на остена. △ Опрах го по главата с една тояга. опирам се, опера се страд. и възвр. — Без риза съм, како Кицо, на̀! Един месец нищичко не съм простирала: няма какво да се опере! Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. Едвам сварваме да си вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се оперем. Й. Йовков, ЖС, 11. Срам се със сапун не опира. Послов.

ОПЍРАМ СЕ несв.; опера̀ се св., непрех. За дреха, замърсено място или нещо изцапано — ставам чист чрез пране; изпирам се. Килимът беше много замърсен, но се опра добре на реката.

◊ Не може го опра ни Дунав. Диал. Казва се за някого, на когото никой с нищо не може да му помогне. Опирам / опера пешкира (меха, тулума). Диал. Изтърпявам, понасям лошите, неблагоприятните последствия от нещо, извършено от другиго; бивам наказан, смъмран, нахокан строго заради чужда вина, постъпка. — А бе, то, станала е една беля, ама да видим кой ще опере пешкира... Ох, не е за разправяне тя! Б. Обретенов, С, 6. — В беда ще ме въвлече това момче!.. Добре. Нека Илия реши. Ако утре ме притиснат до стената, ще кажа — комунистите ме заставиха. Щом като Илия иска да опере пешкира — нека заповяда. А. Гуляшки, МТС, 114.

ОПЍРАМ², ‑аш, несв.; опра̀, ‑ѐш, мин. св. опря̀х, прич. мин. св. деят. опря̀л, ‑а, ‑о, мн. опрѐли, прич. мин. страд. опря̀н, ‑а, ‑о, мн. опрѐни, св. 1. Прех. Обикн. с предл. о, в, до. Приближавам, доближавам нещо до друго дотолкова, че да не остане никакво разстояние помежду им; допирам¹. Той [лодкарят] опря върлината о брега и оттласна лодката. Течението я повлече надолу покрай десния бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Тоя път едва опря чашата до устата си и, без да отпие от виното, сложи я на масата. Т. Влайков, Съч. III, 24. — Тука [в тъмницата] ще си изгнием за нищо и никакво — думаше другият .. — Хайде аз съм бекярин, ама ти, бай Будине, и ти Божиле... Божил само изпъшкваше и опираше гръб о каменния зид. Нямаше и година, откак се бе оженил. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Последно усилие — блъска [Надя] с юмрук по входната врата и зажумяла, невиждаща нищо, опира челото си на влажната от дъжда стена. А. Гуляшки, МТС, 206. Той бяга по голия бряг към кичур върбови храсти.. Опира коляно в пясъка и почва да стреля в преследвачите си. Д. Вълев, Ж, 135-136. Във времето на предаванието децата тряба да седят право, да ся не наводят, да си не опират гърдите у чина. Р. Каролев, РЗМ, 37. // Прех. и непрех. Доближавам някого или нещо дотолкова, че да не остане никакво разстояние, допирам леко някого или нещо; докосвам, досягам, докачам¹. Навалицата я притисна към вагона.., две дългокоси момчета с нечисти якета спряха съвсем близко до нея, почти я опираха с раменете си, но тя не усещаше нищо. Л. Михайлова, Г, 178. Щом се показвала русата му снаха [на дядо Костадин] с двете плитки, които се мятали като лъскави змии по кръста ѝ и опирали чак петите ѝ, в къщата всичко утихвало. Кр. Григоров, И, 6. И като начене да ври с ключ напълнюва са панера с пашкули .. и тоз час са закрива отгоре с чувал, но като да не опира чувала до пашкулите. З. Княжески, ПРШ (превод), 95.

2. Прех. Обикн. с предл. до, на, о. Поставям нещо, обикн. изправено, да се облегне о друго нещо; облягам, подпирам, закрепвам¹. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир, сваля чантата, опира пушката до дървото.. съблича се и бавно се потопява в хладката вода. Чудомир, Избр. пр, 7. Той клекна до една канара, опря мартинката си на нея и мери десетина секунди. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. Той опира стълбата си на дирека. Й. Йовков, ПК, 50. — Ей, брате Радоване! Дай стълба, каза глас от провалата, под извора. — Е, време йе време!.. отговори старецът и им изправи дъска с набити греди и я опря долу до камено стъпало. Е. Мутева, РБК (превод), 81. // Прех. С предл. на. Придържам, крепя нещо, което нося върху себе си. През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52.

3. Непрех. С предл. върху, на. За предмет — лягам плътно, притискам се към друго нещо, към друг предмет; допирам¹ (в 1 знач.), досягам. Свиреше Мангафата.. Дясната му нога беше свита и върху бедрото ѝ напряко висеше преметната лявата. Над стъпалото точно до глезена, върху попуканата черна кожа, опираше дългото ручило. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. — Възглавници сте имали, пък не се обаждате, каза, като я поемваше и я привърза на дясното си рамо, гдето щеше да опира на нишенето дипчика у рамото му. Ц. Гинчев, ГК, 187. // Непрех. Остар. С предл. на. За сграда — намирам се, лежа върху нещо (стълб, колона и под.), което ми служи за опора; подпирам се. Камениете.. от силно налягание все са огнетяват. От това са случава често сгради на каменно основание да оседнат и да са слегнат каменни стълпове, кога на тях опират тежки сгради. Н. Геров, ИФ, 30.

4. Прех. Със следв. същ. и предл. на. Отпускам нещо, обикн. глава, брада, ръце и под. върху друго нещо, което го крепи, служи му за опора; подпирам. А в това време, когато хусарите ровеха с мечове и с брадви земята под дъба, техният войвода опря глава на ръцете си и се замисли. Ст. Загорчинов, ДП, 149-150. Дядо Колю бе натиснал една върху друга ръцете си, върху края на тояжката, а на тях опираше брадата на климналата си глава. М. Георгиев, Избр. разк., 195. Като улови татковата си ръка, опря главата си на гърдите му и с умоляющ глас му каза: — Кажи ми татко, сичко подробно. В. Друмев, НФ, 20. Понякога тя [Благунка] се навеждаше над детето, като опираше ръце на колене, радваше му се. Ил. Волен, ДД, 48.

5. Непрех., с предл. в, до, о и прех. (рядко). Докосвам, допирам се обикн. леко, с единия си край до нещо, което представлява някакъв предел, граница; доближавам, досягам. Някой изхлопа на вратата, блъсна я и в широката дъсчена рамка застана едър мъжага, облечен в кожух и с висок калпак, който опираше в горната рамка на входа. А. Гуляшки, МТС, 74. Вратата бе залостена от масата, която, обърната нагоре с краката, с другия си край опираше в срещната стена. Елин Пелин, Съч. IV, 144. Жабара държеше тук [в плевнята] не само сламата, а и плявата, която опираше почти до керемидите. Сл. Трънски, Н, 289. Конят се огъваше под този човек, чиито крака опираха до земята. А. Каралийчев, ПГ, 94. Съмна се най-после; беше глухо и сляпо утро, мъглата опираше плътно о пещерата. Л. Стоянов, Б, 170. Ако гостът е бил къс, той го турял в големия креват, свързвал му краката с едина край и му обтягал главата към другата страна, докато главата

му не опирала до другия край на креватя. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 56. ^● Обр. Като погледнах камбанарията отдолу, свят ми се зави, стори ми се, че кубето ѝ опира в облаците... П. Константинов, ПИГ, 140. Над мойта земя/ в небето / опира / Пирин. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.

6. Непрех. с предл. в, до, на и прех. (рядко). За местност, област, държава и др. — гранича, намирам се в непосредствена близост, в съседство с нещо, простирам се до нещо; достигам, допирам. От двете страни се издигат рътове .. те вървят успоредно на юг .. и опират в главната верига на Родопите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 6. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още неизорана. Ст. Даскалов, БМ, 261. След голямата победа на българите при Клокотница към държавата били присъединени земите до Бяло море, Македония и Албания. Българската държава опирала на трите морета — Черно, Егейско и Адриатическо. Ист. VII кл, 36. От града Пловдив към северна страна, границата [на IV окръг] беше карловското шосе.. Тая северна линия опираше до Калофер. З. Стоянов, ЗБВ I, 289. // Непрех. С предл. на, до. За път, улица, двор и др. — свършвам на някакво място. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратю остави царския път.., покачи се по низката стряха на дядо Постоловата къща и скокна в една потулена тясна, сляпа уличка, която опираше на Боторовата вратня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 50. Те [работниците] бутаха вагонетки с кална руда и ги изсипваха в огромен дървен улей, който опираше долу до пътя. Х. Русев, ПЗ, 162. Горската пътечка опира до ръба на камениста урва.

7. Непрех. Диал. Обикн. с предл. до, на. Достигам до някъде или до нещо, до определено място; допирам¹, дохождам. Щом наближиш край селото.. ще скривиш на лево покрай орешака и ще опреш на Солаковата чешма с трите шопура. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Може би спокойно изкарваха годината само пет-шест семейства. Другите — кой с кон, кой с волове, запрегнати в каруца, вървяха с километри, опираха чак оттатък Балкана. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169. Когато пастирите се прибираха, той надникваше при овчарите, опираше до кравите и щом забележеше да се е поизцапала някоя, казваше на краваря. Кр. Григоров, Н, 137. Кърджалие опирали,/ опирали до Тетевен,,/ опирали, връщали се. Нар. пес., СбВСтТ, 1014.

8. Непрех. Прен. Разг. С предл. до. Налага се да прибягна за помощ, услуга до някого или до нещо като последна възможност; допирам¹. Жената на Борис пък, щом изпукаха и последния чувал, тръгваше да дири паница брашно в заем. Изредеше ли къщите, опираше и до Раздолеца. Кр. Григоров, Н, 126. Гина бързо стана. Дребна, жилава, подвижна каквато си беше, тя изтича в зимника и се върна с шепа сол.. — То, нали знаеш, човек до човека опира. Ст. Дичев, ЗС I, 77. Матейчо се чувствуваше особено щастлив, когато до него опираха за услуга или ходатайство, затова сега седна важно-важно в очакване да разбере в какво се състои работата. В. Нешков, Н, 262.

9. Непрех. Прен. Разг. С предл. до и следв. същ. Налага ми се да прибягна като последна възможност до онова, което е изразено със съществителното; стигам. — Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! Плащам в брой! О. Василев, Л, 42. Понякога работодателите опират до компромисни отстъпки, когато се налага да удовлетворят исканията на стачкуващите синдикати. // За нещо (работа, проблем и под.) — може да се осъществи или разреши по единствено възможен начин, като се прибегне до това, което е изразено със съществителното; допирам¹. Вечерта, когато се раздели с Елена, Петко се върна като пребит на гарата. Беше отчаян! Отникъде не можеше да намери пет хиляди лева! Всичко опираше сега до парите. Й. Гешев, ВТ, 25. В управлението помнели, че товарил тухлите с тяхно съгласие.., но тъй като работата опряла до следствие, отдръпнали се елегантно, изтупали се и братът се видял сам. Ст. Сивриев, ЗСВ, 76. Имай си кърмилницата добре и кротко.., но от друга страна ако ѝ ся покажеш твърде много добра.., то тя все повече и повече ще да иска, и найнапокон работата ще опре дотам, чтото .. да ѝ дадеш път. Й. Груев, ММ (превод), 73.

10. Непрех. Прен. С предл. до, в. Изяснявам си нещо, като стигам до неговата първопричина, разкривам повода за появата и съществуването му; достигам, допирам. Разсъждаваха за вярата, за религията, за смисъла на човешкия живот.. Обикновено и двамата опираха до човека, до мисленето му. Ал. Томов, П, 131.

11. Прех. Остар. Задържам нещо да остане там, където е било, задържам го на същото място; спирам, възпирам¹. Тая съща облост на земята.. е оная, която опира погляда ни, кога намерваме в растворено място глядаме насъде, и образува около нас един кръг, който възпира погляда ни да ся разпространи понадалеч. Ив. Богоров, КГ, 6. Търкането не изкарва на яве тая тепливост във всичките кърпели.. Тии са наречени лоши преведници на електричеството, защото превеждат лошаво тая тепливост, сиреч задържат я, опират я. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 18.

12. Прех. Остар. Попречвам на някого, възпрепятствам някого да извърши нещо; спирам, възпирам¹. Брен смисли тогава да слезе обратно южната страна Яма.., но.. противни случаи го опряха в хода му и напра‑

виха го да промяни решението си. Г. С. Раковски, БС, 180.

13. Прех. Остар. Противопоставям нещо на друго нещо. Якостта и неосетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някой да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. I, 16.

14. Прех. Прен. Остар. Обосновавам някакво становище за нещо, основавам се на нещо. Когато прочее Юстиниан не е правил черкова зарад нас, как можем ний да претендираме на Охридската архиепископия и да казваме, че в нейната сила, в силата на нейното съборно удобрение можем да опираме и нашите искания за своя черква? Ч, 1870, 106. Нии више рекохме, че главната причина която е побудила г-на Дринова да ни критикува, била е, за да поддържи своята теория с уничтожението на доказателствата, на които нии опираме нашето мнение. Г. Кръстевич, ОДК, 4.

15. Прех. Прен. Диал. Не давам всичкото, задържам от онова, което трябва да дам някому. Опря ми два гроша. Н. Геров, РБЯ III, 370. опирам се, опра се I. Страд. от опирам, обикн. в 1 и 2 знач. II. Взаим. от опирам в 1 знач. И тъй като се опираха вкопчани един за други, сбъхтаха се в съвсем тясна купчина и не само ръцете им изглеждаха вързани, ами и цялата тълпа беше като омотана с едно общо въже. А. Дончев, ВР, 219. За да се подмладят такива черници, требова преди да тръгне мъзгата, да се изрежат с триона сичките над калема клони тъй, щото.. да са не опират един в други. З. Княжески, ПРШ (превод), 50. III. Безл. от опирам в 9 знач.

ОПЍРАМ СЕ несв.; опра̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в, до, на, по. Намирам се или се приближавам съвсем близко до някого или нещо, без никакво разстояние помежду ни; допирам се, докосвам се, досягам се. Гледам дряна на баба Кина, надвиснал през нашия дувар. Дренките са едри, червени и се опират до лицето ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 36. Той го стисна силно за ръката и цялото тяло се пак заклати, някак си лесно и странно, сякаш, че краката не се опират на земята. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 106. Ръцете му почнаха да се опират по снега. Той се спря и чак сега видя, че се е отдалечил от село и е потънал до кръста в преспите. И. Петров, НЛ, 183. Пъпли човешкото множество. Раменете се опират в рамене. К. Странджев, ЖБ, 110. Самоград са казва една ограда от плет, до която не са опира никоя друга съседна ограда. МС, 1883, кн. 4, 32. Една пъргава вилушка държи винаги издигната опашката му [на лоста], а другия край А са опира у върха на тела А, който е скопчан с дългий тел. Лет., 1876, 84.

2. С предл. о, на, по, за. Подпирам се, крепя се, държа се о нещо; облягам се. Той донесе стълба, опря я върху дънера на салкъма и.. се опираше с две ръце на нея, готов вече да се качи. Й. Йовков, АМГ, 63. Опрели се на рамката на един прозорец в коридора, старите не можеха вече да се държат на крака. Д. Калфов, Избр. разк., 394. Недалеч от нас видях войник, който едва-едва вървеше, като се опираше по стените и оградите на къщите. П. Славински, МСК, 54. Той влезе една минута след това и като видя това явление, едвам можа да се опре о един от столовете и припадна. П. Р. Славейков, СК, 39. На трапезата те не седели; но са облягали на низски столчета, като са опирали с лявата си ръка на възглавници. Н. Михайловски и др., РВИ (превод), 135. Краката му са подкосиха и за да не падне, опря са на ближното дърво. Н. Михайловски, ПА (превод), 54.

3. Прен. Имам за основа, за изходно начало нещо; основавам се на нещо, изхождам от нещо. Той бе прост човек, ала през младите си години бе много пътувал, много чул и видял, та сяка негова дума се опираше върху някой житейски опит и патило. СбЗР, 45. Новините за военните действия между въстаниците и реакционерите, които се опираха главно на войниците от 23 полк, бяха бързи и точни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 243. Хипотезата за вълновата природа на светлината се опирала, и то твърде много, на аналогията между някои светлинни и звукови явления. Вл. Харалампиев, ПСС, 26. За средиземните места, за повлачванието на планините и течението на реките географците ся опират на неверни известия. Ив. Богоров, КГ, 243. Ний с удоволствие забележаваме, че нашите черковни притязания поченаха да са опират на таквизи основания, за които до сега не щяхме да чуйме. Ч, 1870, 106. То нека си припомним, че най-високият и най-чистият източник на човешкото доволство ся заключават не в това да ся ползува от наслажденията, но в доброволното отказвание от тях, което ся опира на нравствения мотив. Лет., 1871, 195.

4. Прен. Намирам опора у някого или нещо, разчитам на подкрепата на някого или нещо; уповавам се, осланям се. — На стари години се научих търговия да въртя.. Нали трябва да се живее — кой с каквото може. Няма вече на какво да се надявам, на какво да се опирам. А. Каменова, ХГ, 198. Смилец се обади: — Но аз се опирам само на обичта на народа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 21. Ний трябва да се опрем и да са облегнем о нещо по-здраво, инак ний тряба да престанем да съществуваме като народ. Г, 1863, бр. 6, 42. За тие [планински] възвишевости или градища казват да са били крепости, на които се опирала "Мъгленската княгиня" против турците. К. Шапкарев, Р, 24. И тук, както и на толкова други места, ние имахме пред себе си един ясен пример, на

който можехме да се опрем чвърсто. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 642.

5. Прен. Противопоставям се, оказвам съпротива на някого или на нещо; опъвам се, противя се, противодействам. Това убого човече, това пейзанско нищожество, надъхано кой знай как с болшевишки фанатизъм, се опираше на него, запасния капитан Стоянов, объркваше сметките му. Г. Караславов, ОХ IV, 571. Майката се озърна, па сниши глас: — Казват, по други места комити излизали, нейде си младежи се опирали на чорбаджии и турци, у нас в Дряново никой не смее да шавне. Д. Марчевски, ДВ, 82. Няколко женски ръце бутнаха Аглика към вратата.. Макар тя и да се опираше, те силом я внасяха вътре. Зл. Чолакова, БК, 147. Пълчищата на базилевса бяха отвъд старата граница, дето пазеха друма към престолния град. Затова, щом премина границата Симеон, ромеите се опряха. Н. Райнов, ВДБ, 61. "Отдавна той [Ботьо Петков] страдал от охтика — пише Никола Начов — ала все геройски ѝ се опирал, не се оставял да го повали тя наземи." Н. Ферманджиев, РХ, 190. България е била отчасти понапред, отчасти после косовския бой покорена на Турцията. Свищов, Видин, Никопол и Силистра, най-яките и крайдунавски градове, са еще за няколко време опираха. С. Бобчев, СОИ (превод), 39. Момчетата и момичетата не могат да се опрат на бащата, кога ги проводи на някоя кърска или друга работа. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37. // За врата, порта и под. — издържам на напор, натиск; не поддавам. Но хаирсъзите не успяваха да избият навсякъде залостените дъбови врати, някои яко се опираха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 496. // Обикн. с отриц. Не създавам никакви затруднения, пречки, проблеми на някого при извършване или постигане на нещо. Той [Тане] не лъжеше. Нямаше човек в селото с повече занаяти от него. Каквото пипнеше, нищо не му се опираше. Г. Мишев, ЕП, 13. Росен бил работлив и силен, и умен и нищо не му се опирало. Н. Каралиева, ЗБ, 7. Илия беше мълчалив, як човек, никаква работа не му се опираше и никога не мърмореше. Г. Караславов, ОХ, 25. Първото дете роди на нивата. Зави го в престилката си и си го донесе в къщи. Никаква работа не можа да ѝ се опре. С, 1954, кн. 3, 92. Всичко ся върши с ум, с труд и с пари; има ли человек и трите тия, нему ся не опира никоя мъчнотия. Лет., 1873, 231.

6. Диал. За залък, хапка — засядам, присядам в гърлото; запирам се, спирам се. — Бирникът дошъл!.. Забрави той [бай Миню] лъжицата и паницата, помъчи се да глътне къшея си, що бе отнапред сдъвкал, но той се опря там някъде в гърлото му и не искаше да мине. Ц. Церковски, Съч. III, 241.

7. Диал. За държава, област, територия — простирам се, достигам до някъде; опирам. Той [Иречек] излезе със своята "История на българите", за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ, че те са имали държава, която се е опирала на три морета. А. Каралийчев, ПГ, 188.

◊ Да го обесят, ще му опрат краката о земята; да го обесят, ще опре о земята. Диал. Много, прекалено е висок. Виж го какъв израсна, да го обесят ще му опрат краката о земята. На земя не се опирам. Диал. Извънредно много се радвам. Жена му, стрина Стаменковица, на земя не се опираше като видя майсторите в двора. Кр. Григоров, Н, 122. Двамата не се опираха на земята от радост. Кр. Григоров, ПЧ, 69. Опира ми / опре ми яйцето <до гъза (задника)>. Вулг. Не мога повече да отлагам нещо, незабавно трябва да действам, да извърша нещо. Пък и да не чакаме като ни опре яйцето, че тогава да се разтичаме за абитуриентска рокля на Кикито, ами да вземем отсега плат. Ст., 1968, бр. 1169, 1. Опирам / опра на (о) камък. Разг. 1. Оставам излъган в надеждите си, в очакванията си; претърпявам неуспех в нещо, не успявам в нещо. Резките думи на Стефан респектирали Цветков. Той почувствувал, че е опрял на камък, и млъкнал. Обаче мълчанието съвсем не означавало съгласие. Сл. Трънски, Н, 231. 2. Натъквам се на сериозни, трудно преодолими пречки при някаква работа. И ето тука вече опряха на камък. Кой ще бъде млекарят? Това трябва да се знае, за да се реши, ще има ли млекарница или няма да има. Ст. Даскалов, СЛ, 276. Опирам / опра очи (поглед) в (о) нещо или някого. Диал. Насочвам, впервам очите си (погледа си) към нещо или някого, гледам нещо или някого, обикн. продължително време. Райка бе опряла очите си в Ненка, но не го гледаше в лицето, ами бе вперила погледа си в китката, която Ненко държеше в ръката си и току я подигаше да я мирише. Т. Влайков, РП I, 79. Нилов опря очи в гимназиста и заслуша с внимание. Ив. Вазов, Съч. IХ, 66. Тя бе клюмнала глава, опряла поглед настрана в едно завехнало и клюмнало като нея рилско цветенце. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Опирам се / опра се на гнила тояга. Диал. Уповавам се, осланям се, разчитам на някого или на нещо, който (което) няма да ми помогне. — Сега пък и Никулица приобщил. Кемер златици щял да даде. Казах им да не се опираме на гнила тояга. Меч срещу византийщината, божем, сме обножили, а с купците ще се побратимяваме. М. Смилова, ДСВ, 116. Опирам се / опра се на гърба на някого; опирам се / опра се на силен гръб. Разг. Разчитам на подкрепата, на помощта на някого, който е влиятелен, силен. Но те забелязаха, че той беше по-силен от

първия пристав, защото правеше разни произволи, без да се бои от някаква отговорност; очевидно, той се опираше на силен гръб. Ив. Вазов, Съч. ХI, 97. Опря ножа до (в, о) кокала; опря ми ножа до (в, о) кокала. Разг. Настъпи решителният, критичният момент за действие, за разплата, когато повече не може да се търпи; стигнах до положение, когато нещо не може повече да се понася и трябва да се намери изход. Той язвително ругаеше селяните, че се сетили за кооперацията чак когато им опрял ножа до кокала и че друг път продавали житото на търговците.., а сега се били домъкнали тук, само защото търговците били престанали да купуват. П. Спасов, ХлХ, 98. Сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял о кокала, че около Котел обикалят, като чакали на мърша, всякакви главатари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 602.