ОПИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍРАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опирам¹ и от опирам се; изпиране.

ОПЍРАНЕ² ср. Отгл. същ. от опирам² и от опирам се. Ту вълмата и пяната им са разбиват и пръскат срещу хълбока, ту тихото вълмо са разделя, без опиране, пред носа [на кораба]. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21. Тъй самоходът може са употреби с придобивки само по железний път: по обикновений път той посреща млого опиране и на горне, той едвам може са повлече. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 21. От сички страни народът тичаше и войските дохождаха при него [Наполеон]. И така без никакво опиране влезна с най-голямо торжество 20 марта по 8-йя час в Париз. Хр. Драганович, НБ (превод), 9-10.