ОПИСАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИСА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни. прил. Който е свойствен на описание или съдържа описание. Сценичните му творби, от своя страна, имат повече описателен, отколкото драматичен характер. Диалогът в тях поглъща драмата. Ив. Богданов, СП, 278. Не е ли по-добре да го [Яворов] дам такъв, какъвто аз го зная.. Но книгата ми тогава — претрупана с извадки от негови писма, статии и стихотворения.. ще получи повече описателен, документален и аналитичен, отколкото белетристичен характер. М. Кремен, РЯ, 34. Преизвестно е, децата не обичат описателните, безсюжетните, статичните книги. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2. На различието на тия форми е основано разделението на науките на описателни или естествени, на повествувателни или исторически. Й. Груев, КЛ (превод), 84. Описателна форма. Описателно изложение. Описателен метод.