ОПИСВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИСВА̀Ч м. 1. Спец. Служебно лице, чиято работа е да описва, да прави опис на нещо. Началникът сякаш искаше да каже, че и Андрей е виновен за лошото състояние на работите в града. Но в какво собствено е виновен той? Нима не си гледа добре работата като описвач? М. Марчевски, П, 183-184. Бързото изпълнение на товаро-разтоварните операции се осигурява и от дейността на работниците от експлоатацията — маневристите.. стрелочниците и вагонните описвачи. ВН, 1959, бр. 2483, 1.

2. Човек, който описва (в 1 и 2 знач.), прави описание на някого или нещо; описател. Очевидецът винаги е най-точният и достоверен описвач на една случка. △ Историографът трябва да бъде точен и прецизен описвач на историческите събития.