ОПИТОМЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИТОМЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опитомявам и от опитомявам се. Понякога се е случвало човек да доведе в своя двор ранен дивеч. Той не е доубивал птицата или бозайника, а го е запазвал като жив запас. От този случай до опитомяването пътят не е бил дълъг. Ст. Дончев, ПНД, 6. Дори и да е разширяван наборът на хранителни продукти (чрез отглеждане на нови растения или опитомяване на нови животни), това не е ставало така често и толкова динамично. Л. Петров и др., БНК, 6. Някои се питаха: всичко, което човекът беше постигнал в рамките на всекидневните си стремежи.., всичкото това градско омекотяване и опитомяване не се ли отразяваше вредно върху писателя, който бе цъфтял при съвършено различни условия на живота? Сб??СЕП, 204. Опитомяване на диваците е една от неблагодарните и велики задачи на поета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 180.