ОПИУМ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПИУМ, ‑ът, ‑а, м. 1. Втвърден, млечнобял сок от макови главички, който има упоително и болкоуспокоително действие; афион. Нагазихме из маковите ниви, те цъфтяха по това време червени, бели, оранжеви, от техните чашки се правеше опиум. Д. Бегунов, ЧД, 55. Опиумът (изсъхнал млековиден сок от мак, добиван чрез нарези върху неузрели плодове от растението) е бил известен още на древните самураи. З, 1969, бр. 1, 20.
2. Апт. Лекарствен препарат, произвеждан от такъв сок; опиат. Опиумът, съгласно конвенцията с Обществото на народите, не може свободно всекиму да се продава, само на дрогисти, аптекари, аптекарски кооперации и фабрики за морфин. ПН, 1934, кн. 2, 31. Прислужницата донесе закуската в леглото ѝ, но тя [Ирина] не хапна нищо, защото ѝ се повдигаше от лекарството, което вероятно съдържаше опиум. Д. Димов, Т, 682. Върху масата, правилно наредени, по-големи и по-малки — кутийки, пликчета с прахове и надписи: опиум, хероин, кокаин. К. Константинов, ПЗ, 171. — Какъв беше вашият цяр? — попита тя [Ирина]. — Опиум!... В чантата си нямах друго. Д. Димов, Т, 683. Тя [болестта] го караше.. да не става комахай никак от постелката си и често да употреблява опиум (афион) за успокояване на болката. С. Бобчев, ЖФ (превод), 164.
3. Вещество, произвеждано от млечнобелия сок на маковите главички и употребявано заради упоителните му свойства; наркотик, опиат, дрога. Всъщност, от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използвани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. — Какво значи това?... Жълтоликият свива устни в далечна усмивка: — Нищо, дреболия.. Агентите... Търсят наркотици... Опиум! — блясват очите на жената. К. Константинов, ПЗ, 170-171. Алкохолиците, пушачите на опиум, морфиноманите — всички, попаднали във властта на тези отрови, разрушават здравето си и свършват печално. С. Славчев, ЖББ, 70. Тази банда пренасяше опиум по дългия път между Цариград и Бомбай. Д. Димов, ОД, 12. Когато човек употреблява опиум (афион) и други подобни средства, които притъпяват нашата чувствителност към произходящите събития, то той непременно трябва да види пред очите си фантастически явления. С, 1872, бр. 32, 253.
4. Прен. За нещо (идея, учение и др.), което заблуждава, отравя съзнанието, разума. Той не се и досеща, че неговата среда е вече зашеметила с поетическия си опиум невръстната му сестра. М. Кремен, РЯ, 97.
5. Прен. Поет. Опиянение, силна омая от някакво чувство или преживяване. Искаше ми се сега да ѝ спомена за скритото оръжие, ала си замълчах. За това не бива да се говори, мислех си аз, за това трябва да се мълчи. Така постъпват всички големи и умни хора. И сладкият опиум на несподелената тайна още повече ме зашеметяваше. К. Калчев, ПИЖ, 27. Любов моя, опила ме с опиума на жертвения подвиг, / повлякла ме с магнетизъма на бездната, / нима ще преживея и твоята кончина? Е. Багряна, ЗМ, 89.
— От гр. ΐ̀πιον ’маков сок’ през лат. opium.