ОПЍЧАМ

ОПЍЧАМ, ‑аш, несв.; опека̀, опечѐш, мин. св. опѐкох, опѐче, прич. мин. св. деят. опѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. опѐчен, св., прех. 1. Държа нещо в пещ или на огън, докато стане добро за ядене; изпичам. Скоро на мъничка полянка под върбите лумна буен огън. Там опекоха прясната риба, наядоха се до насита.. и поеха пак нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. V, 343. Той си поръча сирене, след това извади от джоба си парче пастърма и поръча да му я опекат. Д. Немиров, Д №9, 79. Майка ми омеси пита, опече пиле и сутринта в тъмно тръгнахме през планината. Гр. Угаров, ПСЗ, 48. — Опечете го вие него в пещта, защото в огъня върбовата жара не ти опича тебе хляб, както трябва. Ц. Гинчев, ГК, 61. Тате каза на мама: — Ще разточиш баница с лапад и сирене, ще заколиш петела .. ще опечеш агнешко с ориз, ще.. направиш повече салата! Хем да се не посрамиш! Събор е. В. Бончева, АП, 11. Олющи зрял жълъд, раздели зърната и полека ги суши; като изсъхнат, трябва да ги опечеш както кафето, само да вардиш да не са препекат. П. Р. Славейков, СК, 97. Да опалят булките пещта, да опечат две пещи хляб.. доде съмне, сичко да е готово. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 23.

2. Чрез обработване, печене в пещ, на огън правя нещо (грънци, тухли и др.) да стане кораво, твърдо, за да бъде годно за употреба; изпичам. Флоро въртеше грънчарското колело, сушеше съдовете, шареше ги или палеше своята пещ, за да опече било гърне, било паница, било стомна. Й. Радичков, ББ, 81. Изработили шарени паници и стомни, опекли ги и след време отишли на пазар. П. Йорданова, СЕ, 20. Дядо Стоян.. накара Диваковци да отсекат и опекат кирпичи и керемиди. Й. Груев, КН 4 (превод), 1. От глината изработиха тухли, които опекоха в пещите на тухларницата.

3. Непрех. Обикн. св. За слънце, жега, суша, огън и под. — нагрявам, излъчвам силна горещина, обикн. продължително време.; напичам, опалвам. Опечеше ли юлското слънце при сушави години — нищо не помагаше. Кр. Григоров, Н, 112. Там напролет се раззеленяваше тревица, но щом опечеше слънце, посъхваше. Беше каменисто, суховато място. Кр. Григоров, ТГ, 120. Лете, когато слънцето опече, в Краище настъпва суша, въздухът става сух, задушаващ, а над нивите ляга гъста мараня. ВН, 1955, бр. 184, 2.

4. За слънце — придавам загар на кожата на човешкото тяло; изпичам, изгарям2, прегарям, обгарям. Зазаря се. На крак са всички вече. / Колата стягат, щурат се, гълчат. / Усилна жега вчера ги опече, / сега по хладовина ще вървят. Н. Ракитин, Ст II, 90. На плажа ги опече силно и телата им се зачервиха бързо.Лятното слънце опече лицето му, което доби кафяв тен.

5. Прех. За слънце, суша, жега — правя нещо, обикн. земя, почва, нива и под. да изсъхне, да се втвърди; спичам. Слънцето опече земята и я превърна в сухи буци.Голяма суша опече най-плодородните ниви и ги превърна в прегоряла степ. Варът умъртвява ли семето на вредителните буболечки и червеи? Той умъртвява семето на буболечките и на червеите — опича ги. Ц. Гинчев, УЗ, 18.

6. Разг. За слънце — правя нещо (зърно, плод на зърна) да узрее. Само да щѐ пет-шест деня да погрее слънцето, както то си знае и да опече афуза [сорт грозде].К. Константинов, СЧЗ, 145. Когато след няколко дни цветчетата увехнаха, на техните места наедряха множество криви набръчкани семена. Слънцето опече семената. Те още не бяха пожълтели съвсем, а хората вече ги пожънаха. П. Бобев, ЗП, 100.

опичам се, опека се страд. Салата от печени пиперки с лук. Пиперките се опичат, обелват се и се изчистват от семената. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 122. Трябваше да се опече пълна пещ хляб, да се сготви цял казан гозба. К. Петканов, ОБ, 138.

ОПЍЧАМ СЕ несв.; опека̀ се св., непрех. 1. За храна, хляб — ставам готов, добър за ядене чрез печене. — Иване, — обади се после с по-друг глас, гъбите май се опекоха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 319. И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе. Елин Пелин, Съч. I, 204. — Запалете пещта и като се опече хлябът, аз ще ти кажа. Ц. Гинчев, ГК, 60. И когато се опече хлябът, видя се, че не се е уредил както трябва — останал бе малко клисав. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204.

2. Унищожавам се чрез огън; изгарям1. Вътрешната наредба на ханчето с нищо не се отличава от другите ханчета, освен с това, че таванът му е полуизгорял и непоправен още от мурабето, когато неколцина измръзнали низами запалили такъв силен огън в огнището, щото щели сами живи да се опекат. Хр. Максимов, СбЗР, 16. — Ще

се хвърля във фурната и ще се опека! — рече Пройчо. — За какво ми е живот, като съм писан във вестник? Нека тогава ви тежат на съвестта трите мои сирачета! Хр. Пелитев, ХО, 146. И то [теленцето] изгоря, живо се опече. Ст. Марков, ДБ, 233. Там лятно време хората си пекат шиш-кебап на слънцето... Шега ли е то, Анадол му е името. — Ами те как не се опичат, хората де? Ст. Чилингиров, ХНН, 209.

3. Добивам загар чрез излагане на слънце. — Не е тук за моята ливада, ами мястото е по-добро. И сянка има. На Грамадата ще се опечем. Елин Пелин, Съч. III, 92. Гърбът ми се опече на силното слънце.Лицата им се опекоха, докато събираха реколтата по нивите.

4. Прен. За земя — изсушавам се, втвърдявам се на въздуха и слънцето; спичам се, изсъхвам. Годината беше сушава и пръстта в нивите се опече и стана на едри буци.На силното слънце глинестата почва се опече.

5. Прен. Простонар. За някаква работа, проблем — уреждам се, нареждам се обикн. благоприятно. Всеки дава мило за драго, за да си изкара медицинско.. Бутнат на докторите двайсет бона.. и работата се опича някак. Н. Антонов, ВОМ, 165. — Затова, докато не се опече добре една работа, никому ни думица, особено на жена. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338.

6. Прен. Остар. Със следв. предл. на. Научавам се да върша нещо добре, майсторски, овладявам някакво умение; изпичам се. — Де е Стамов? Излязъл е вече по мисията си. Този копой от най-напред не даваше голяма надежда, но сега се опече на лов. Ив. Вазов, НП, 65. Покрай всичките си потреби и длъжности, животът всякой деня ни сочи пред очи толкова-си сгоди и пригоди, за да ся опича чловек на харна опитност. Й. Груев, СП (превод), 51.

7. Прен. Остар. Научавам се, свиквам да понасям трудности, несгоди; изпичам се, закалявам се. Злочесто сираче тегли са и натегли: лятно време по пекове, по бостани, по нивя, зимно време по калове, снегове.. Кога добри съседи, добри селени го жаляха, господарят му сурово отговаряше: да са мъчи, да ходи, да са трепе, та да си изкарва хляба — тъй са човек опича. Ил. Блъсков, ЗК, 138. Дете, което през време много години едно по друго е било подложено на работа и на дисциплина в училището, опече се, та стане способно за да влезе в служба, за която се иска наваляние и редовност. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190.

Опичам / опека занаята. Разг. Научавам се да работя както трябва в професията, на която съм се посветил. — "Младите работници се изкелешват от старите майстори. Попаднат ли при бай Тричко, занаята може да не опекат, ама пиенето..." Тонич, Ст, 1968, бр. 1187, 2. Заплатата на калфа от трети хак е 600 гроша, а баш калфата или оня, който е опекъл вече занаята.. получава около 1000 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 65-66. Опичам <си> / опека <си> работата. Разг. Уреждам нещата така, че да сполуча, да постигна това, което искам, към което се стремя. Тези, които търсят правда, гонят вятъра — хитрите глави наблюдават делата си и си опичат работата. Й. Радичков и др., ГСП, 114. По техни думи, врачани .. опекли работата не с кесии, а с чували пари, платили си и на този, и на онзи — да им е мирна главата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 161. Опичам си ума (акъла) <в главата> Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно и не върша необмислени действия. — Туй, дето ще ти го кажа, Михо, запомни го добре! Ще ти плащам колкото искаш, ама да си опичаш добре ума. Ив. Гайдаров, ДЧ, 42. — Вие сте ѝ [на Христина] приятелка. Кажете ѝ да не го [Пешо] предизвиква.. — Да, колко пъти съм ѝ казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука... М. Грубешлиева, ПИУ, 69. Маревката изправи снага, тръгна след диканята, внимателно се покачи и извика на воловете: — Опичайте си ума в главата, че дядо ви Дрене е тука! Много не поглеждайте към края! К. Петканов, СВ, 125.

Списък на думите по буква