ОПИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опичам и от опичам се. Аз бих му посочил и други сюжети от историята на Изток за картини напр. акта на одирането в Цариград молдовския княз Бранкована! Или пък опичането жив, нанизан на ръжен, като прасе, злочестия старец Трендафил Тошев Керелов. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 111. Докато аз организирам опичането, ти надрусай един доклад там за развитието на животновъдството. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. Излезе [Гео] и улицата го налапа като гладна, сгорещена до червено пещ, трепетликите на въздуха обещаваха до три и половина безупречно опичане. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 105.