ОПИЩЯ̀ВАМ

ОПИЩЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опищя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. опищя̀л, ‑а, ‑о, мн. опищѐли, св., прех. Разг. 1. В съчет. със следв. същ. за място. Огласявам всичко наоколо със силно пищене. — Въобще хитра и опака жена.. Друга на нейно място веднага би се разврякала кат кокошка, би си заскубала косите и би опищяла орталъка. Ал. Томов, П, 89. — За да не разберат нито Бурханлара, нито жена му, че аз съм го издал, може ли така да направим: не ме арестувай сега. Мариора ще полудее от страх и ще опищи цялото село. П. Славински, ПЗ, 215. опищявам се, опищя се страд.

2. Прен. Вдигам много шум с оплакванията си за нещо, занимавам всички с оплакванията си от нещо. Опищяха света с фермани:

тоя нападнал Филибе, оня направил бунт в София — помагайте, отървайте ни! И най-сетне падишахът им пиклив клекна, на̀! Тръгна на пазарлък с разбойниците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 607.

Списък на думите по буква