ОПИЯНЀН

ОПИЯНЀН, ‑а, о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опияня и от опияня се като прил. 1.Който е в състояние на силна възбуда; омаян, захласнат, зашеметен. Тук можеше човек да прекара с часове, опиянен, неподвижно застанал сред красотата на многото разцъфнали дървета и неизмеримата тишина на големия безлюден двор. П. Михайлов, ПЗ, 193. Стоя безмълвен и опиянен. / Очите ми се склопват уморени / от багри, от лъчи и красота. Н. Ракитин, Ст II, 19.

2. За очи, поглед, глас — който изразява опиянение, възхищение, възторг; омаян, замаян. Някъде се спираме под някоя сянка да отдъхнат добитъците и пак дълго поглъщаме с опиянени погледи чудесиите, които природата е турила пред нас. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51. Любуваше се [Евлоги] с опиянени очи на всяка тревица, на всяко цветче .. и душата му се наливаше с възторжена радост, както восъчната пита — с ухаещ планински мед. А. Гуляшки, Л, 21.

Списък на думите по буква