ОПИЯНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИЯ̀НЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; опия̀нча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница; впиянчвам се. Всички знаехме например как единият от братята-чифликчии Богданови.. само за няколко дни прекара през ръцете си своя дял от чифлика и тръгна с просяшка тояга под звуците на Рамадановия кларнет.., да не говорим колко дребен народец се опиянчи и осиромаша по кръчмите все от магията на тази музика. И. Петров, СбХС, 165. — Не можало вече да се продума на турците.., а всъщност съвсем се били опиянчили — втръснало се на народа да ги гледа. А. Страшимиров, А, 164. От мъка почнах всеки ден да ходя в тая кръчмарница "Пъдпъдък", опиянчих се. Елин Пелин, Съч. IV, 233. Братята ти не излязоха хора. Андрея се опиянчи, партии гони, не си гледа работата. Й. Йовков, Б, 58.