ОПИЯ̀НЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от опиянчвам се. Знаеш ли какви последствия може да има едно ранно опиянчване? Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. — А тъжният размисъл за живота накъде води? — Ивайло Рашев наля чашата му. — Едни води към бунт, други — към опиянчване. А. Гуляшки, Л, 359.