ОПЛАКВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛАКВА̀НИЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. Оплакване². Тия бедни абаджии, прекарали живота си в мирен труд .. бяха за оплаквание. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121.

ОПЛАКВА̀НИЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. Оплакване³. — Чакам за ред да изляза при дяда владика. — Какво ще правиш? — Има нещо да му се оплача. — Сега не е време за оплаквание, хад да си ходим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 29. Обаче, в същото време от Цариград се получи депеша за оплакванието на шведските офицери, които преди няколко месеца се извикаха за същата цел. Пряп., 1903, бр. 30, 1.