ОПЛАКВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛАКВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Админ. 1. Който се отнася до оплакване³ или е предназначен, служи за опла?ване³. Гороломов извади бележника си и взе да пише оплаквателна телеграма. Й. Йовков, ПГ, 270. Оплаквателна книга. Оплаквателно бюро.

2. Разг. Като същ. оплаква̀телно ср. Писмено оплакване, жалване от някого или от нещо; оплаквателно писмо, жалба. — Ще плащам, значи, аз на общината данък за кучето си, а в същото време общината ще позволява на кучкарите да задигат маркирани кучета. Обядвах, знаете, набързо, грабвам си шапката и — право тук, в кметството. Нося оплаквателно до кмета. Св. Минков, РТК, 193.