ОПЛАКВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛАКВА̀ЧКА ж. Жена, която според обичая оплаква мъртвец; тъжачка. Шестима старци.. със смръщени, изпечени от слънцето брадясали лица носеха на раменете си грубо скован ковчег. Следваха трите оплаквачки, съсухрени старици, но те не виеха.. а само от време на време високо и самотно изхлипваха. П. Незнакомов, СП, 62-63. Деветините на убитите в боя при реката станаха както трябва. Имаше много оплаквачи и оплаквачки, дошли нарочно от селата си, близки на убитите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 413. Вратата изведнъж се отвори и в стаята влезе Нада.. Очите ѝ зачервени от плач, косата ѝ разрошена, гърлото — пресъхнало. И с онзи проточен плач-песен, с който оплаквачките нареждат при умряло, само че съвсем тихо, зави: — Миличката-а-ами-и-и! М. Гръбчева, ВИН, 248-249. Понесоха [четирима по-възрастни старшии] ковчега навън. Най-напред писнаха жените от селото — сестрите, снахите и племенниците на Чакъра, а след тях оплаквачките, които бяха дошли по собствено желание от махалата. Д. Димов, Т, 298.