ОПЛЀЗВАМ

ОПЛЀЗВАМ, ‑аш, несв.; оплѐзя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Само в съчет. с език. Изваждам навън от устата; изплезвам. Телетата бяха свикнали с Манолчо, та нито се плашеха от него, нито побягваха. Той протягаше ръка да погали някое, а то оплезеше език и го близнеше. Кр. Григоров, ОНУ, 166. Такива деца [пелтеци] си дръжат устата отворени, а язикът им или на зъбите оплезен, или веднага прибран зади тях, почива стиснат. КН, 1873, кн. 5, 19. // Обикн. за животно — държа езика си изваден и дишам с широко отворена уста от преумора или горещина. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила.. Оплезила език — върви. Елин Пелин, Съч. I, 150. оплезвам се, оплезя се страд.

ОПЛЀЗВАМ СЕ, несв.; оплѐзя се, св., непрех. 1. Показвам си езика на някого, обикн. предизвикателно; изплезвам се. — Хей, момче, не си ли виждал едно магаре? — Освен тебе, друго не съм виждал — отговори хлапакът и се оплези. Елин Пелин, ПР, 125. После притвори вратата, видя го какъв е намръщен и за да го ядоса, изкриви си мутричката и му се оплези. И. Петров, НЛ, 126. Циганчето го поизгледа отначало някак уплашено, но като се съвзе, фръцна се, оплези му се и му подвикна: — Да имаш да земаш. А. Станоев, П, 86. — Хубава жена си, Петрунке. — Хубава съм, я. Но само това ли е... — оплези му се тя. Кр. Григоров, И, 65.

2. Прен. Рядко. Оставам силно учуден, удивен, обикн. с отворена от изненада уста. — Като кога пък и Киряк Цанков да дойде в "Крум Страшний" — дивеше се Караджата. — Да видим как ще се оплези, като види да влиза Народният, а? Ст. Дичев, ЗС I, 445.

3. Диал. Умирам (Н. Геров, РБЯ).

Оплезвам / оплезя език. Разг. Изморявам се много, обикн. при тичане, бързо ходене, изкачване; преуморявам се.

Списък на думите по буква