ОПЛЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опленя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. 1. Превземам, завладявам с военна сила страна, област, населено място и др., като ги опустошавам, разорявам, съсипвам; пленявам. "И като видя Копроним, че това не стига, поиска да опустоши България и да я оплени. И прати голяма рат по море с две хиляди кораба войни и коне." Н. Русев, П, 163. Неговият меч беше изкован срещу болярите мъчители.. Сега идеха чужденци, искаха да опленят земята му, да заробят него и децата му. А. Дончев, СВС, 596. Един ден той напусна бащиния си дом и ралото, и влезе в една от многото разбойнически чети, които тогава опленяваха еднакво и гръцката земя и българската. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 26. Но и двамата подир малко трябваше да оставят манастиря, защото турците често хванаха да опленяват околните места. Т. Шишков, ИБН, 272. Снощи са разпръсна слух, че в Одринската област 3-4 български села били разсипани, изгорени и опленени от турците. СПл, 1876, бр. 21, 83.

2. Прен. Покорявам някого с красотата си, очарованието си или с качествата си, делата си, като предизвиквам необикновено силно възхищение; запленявам, очаровам, омайвам, пленявам. Тоя Огнянов сега ставаше за него по-загадъчна личност, която го опленяваше и подчиняваше на волята си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 53. Аз ще завладея Ивайла още от първия ден... Или съм глупава да не знам как да го опленя с нежни думи и да го омагьосам с ласките си? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 63. Омай го, оплени го, завладей сърцето и волята му и го направи наш съюзник. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 37. опленявам се, опленя се страд. Хуняди нанесе чудно бляскава победа; в таз ужасна битва паднаха две тисещи турци мъртви, четири тисещи ранени и девет пряпорци турски са оплениха. С. Бобчев, СОИ (превод), 58.