ОПЛЕШИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЕШИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оплешивѐя, ‑ѐеш, мин. св. оплешивя̀х, прич. мин. св. деят. оплешивя̀л, ‑а, ‑о, мн. оплешивѐли, св., непрех. Ставам плешив, окапва ми косата; олисявам. На прага застана и сякаш запълни цялата рамка едър, 45-50 годишен мъж със започнало да оплешивява теме. П. Незнакомов, СМ, 20. Свободно отпуснатите мустаци на този мъж придаваха сериозен и внушителен израз на лицето му. И макар, че главата му беше оплешивяла.. по енергичната стойка и по блясъка на очите му личеше, че не е твърде възрастен. Г. Караславов, ОХ I, 37-38. ^● Обр. Зад гърба му бе малката къщичка с изкъртена мазилка, а нагоре — другият склон на планината, на места оплешивял и тук-там покрит с малки квадратни нивички. В. Геновска, ВН, 1955, бр. 182, 4. Отсреща по сипея пъплеха едва забележими оттук стадо кози, а по билото на чукара, там, където гората беше оплешивяла, се чернееха две-три къщурки на планинци. Х. Русев, ПЗ, 117.