ОПЛОЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛО̀ЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оплождам и от оплождам се; заплождане. Увреждането може да бъде нанесено върху самото дете през време на бременността на майката или върху зародишните клетки у мъжа и жената още преди оплождането. Вл. Андреев, АЕ, 41. След като предприемат [колониите на мравките] брачния си полет, през време на който става оплождането, мъжките умират, а женските слизат на земята. Те хвърлят крилата си и всяка за себе си основава по едно отделно гнездо. М. Йосифов, НСН, 55. След опрашването и оплождането започва зреенето на плодовете [на ягодата]. Отначало те са зелени, после побеляват и накрая почервеняват. Бтн V и VI кл (превод), 118.