ОПЛЮ̀ВАМ

ОПЛЮ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оплю̀я, ‑ю̀еш, мин. св. оплю̀х, прич. мин. страд. оплю̀т, св., прех. 1. Оцапвам, опръсквам с плюнка някого или нещо; наплювам. Сковали се от страх и не знаели какво да правят, а мечката се приближила до тях, изправила се и започнала да ги плюва. Като ги оплюла хубаво, изръмжала и си отишла. Д. Кисьов, Щ, 294. И той първи плюва в лицето на Виктор. Виктор примижава, посяга да изтрие с ръка лицето си, но се отказва от това си намерение. — Оплюйте този мерзавец! — крещи той. — Оплювайте го! П. Илиев, ЛВ, 114.

2. За мухи — омърсявам, оцапвам изцяло нещо, като снасям яйцата си по него; наплювам. Паякът и тук е построил своята засада, за да улови всички гадини, които оплюват горските гъби. Ламар, ГМ, 20. Прозорчето беше толкова оплюто от мухи, че през него не можеше да се гледа какво става навън. А. Гуляшки, СВ, 279. Вечер си додеше Пенчо пиян, облещи зачервените си очи, поогледа са из дюгеня, и той като секи господар, изтърси няколко псувни на слугите си за дето не браниле мухите, които оплюле шикеря. Ил. Блъсков, ПБ 1879, 113-114.

3. Прен. Обсипвам някого с хули, клевети с цел да го злепоставя, да стане за присмех; оклеветявам, охулвам, обругавам. С гладиаторската си природа Бай Ганьо обаче не се смущава от хули, нападки, презрението на другите.. Той е в постоянно движение, вечно загрижен кого да оплюе, отрече, обиди. Е. Каранфилов, Б III, 122. Деянов: — Кажи, разумно ли е да воюваш с идиоти? Велин: — Не е! Но да чакаш със смирение въжето да ти метнат на врата, не го разбирам. Да те оплюят, да те очернят, пък после върви им доказвай, че не си виновен. В. Нешков, П, 61-62. Като си помисли, че селяните смятат сина му за нехранимайко, озлоби се срещу тях. Те го ненавиждаха, защото беше по-умен от всички. Оплюха семейството им, отрекоха рода му. К. Петканов, ДЧ, 432. Не ме води чак в Стамбул да ме съдят, в Стамбул на стъгдата за присмех да ме показват, хора, които ме не знаят, мене да оплюват. П. Спасов, ГЛЗЗ, 51. оплювам се, оплюя се I. Страд. от оплювам. — Тръгнали сме да дирим селския бик!.. Като че се подхвърляха гаври и блудкости към Павел, като че се оплюваше семейния живот на двамата. Б. Болгар, Б, 112. Клета Българийо! .. Твоите заслужили синове днес се оплюват с най-гнъсни епитети от лукавите ехидни и вместо почести, че са се жертвували за твоето величие, търпят най-гнъсните укори и поругания! Правдоборски, НБО, 18-19. II. Възвр. от оплювам в 3 знач. — Да идеш при министъра, да му кажеш, че си размислил и от свое име да му предложиш разширението и оборудването на В-ския завод.. — Това аз не мога да направя! Да се оплювам сам! А. Гуляшки, ДМС, 73. III. Взаим. от оплювам в 1 и 3 знач.

Списък на думите по буква