ОПЛЯЧКОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЯЧКО̀СВАМ, ‑аш, несв.; оплячко̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Плячкосвам някого или нещо докрай, напълно, изцяло, плячкосвам всички или всичко; ограбвам, изграбвам. С топ и картечница били бунтовниците... и сѐ прииждали други. — С топ? — Ами! Ти как мислиш.. И ако успеят, ще оплячкосат всичко и накрая ще запалят чифлика. — Не вярвам. П. Михайлов, ПЗ, 19. И ето сега в същите тези стени се разбиваха вълните на турските завоеватели, които бяха плъзнали като зла напаст и оплячкосваха села и градове. Д. Линков, ЗБ, 55. Говореше се и за голям земетръс в Тракия, който разрушил много крепости и градове, та турците ги завзели леко и оплячкосали и български земи. Ем. Станев, А, 36. Не беше време за делба. Тъкмо се позамогнаха от много работа, ето че постъпката на Димитра ще спре благополучието в Пендевата къща.. Пък и турците на всяка стъпка ги дебнат. Разделят ли се, ще се нахвърлят върху тях и ще ги оплячкосат. К. Петканов, Х, 193.

2. Разг. Грабя, вземам бързо много неща, всичко; разграбвам, изграбвам. Предприемчивите опашкари, които бяха решили да счупят досегашния си рекорд на снабдяване и да оплячкосат магазина за необикновено късо време, разбраха горчивата истина, че всеки клиент може да получи само по четвърт килограм масло, сирене и кашкавал. Св. Минков, Избр. пр, 489. оплячкосвам се, оплячкосам се страд.