ОПОЖАРЯ̀ВАМ

ОПОЖАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опожаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Подлагам нещо на пожар, на горене до пълна повреда, разрушение; изгарям2, изпепелявам. Пастирите ежегодно са опожарявали гората по горната граница за разширяване на пасищата. М. Тошков и др., НР II, 19. — Тоя звяр направи големи пакости, нищо не жалеше: пленеше, гореше, сечеше. Опожари две села, като затвори по-напред в оборите много жени и деца. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 25. Аскерът разграби и опожари и другите къщи из селото.., останаха незасегнати само някои от по-отдалечените дворища и кошари. Д. Талев, И, 586. Костадин се опитваше да познае в него своя съученик от гимназията Йовчо Добрев, за когото се мълвеше, че наскоро бил опожарил една мелница в долните села. Ем. Станев, ИК I и II, 7. Обр. Ливадата е залюляла своите развихрени тъмноруси коси. Като отрязани момински коси се люлеят алестите вълни; яркочервени са, дори когато залезен пламък ги опожари. А. Каменова, ХГ, 11.

2. Прен. Унищожавам напълно чувства у някого; изпепелявам, изгарям2. Момчето стоеше като замаяно. Насън или наяве стана всичко това? .. Много пъти е рецитирал от читалищната сцена, много пъти е вземал думата по тържествените сборове. Но никога такъв смут не е опожарявал душата му. Цв. Ангелов, ЧД, 89-90. опожарявам се, опожаря се страд.

Списък на думите по буква