ОПОЗИЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПОЗИЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Книж. Който се отнася до опозиция (в 1 и 2 знач.). Идеологически израз на тая противоречива и преходна епоха се явява романтизмът. Той представя от себе си опозиционна идеология, насочена против консервативните форми на живота. Н. Лилиев, Съч. III, 150. А какви бяха резултатите от изборите? От 160-те избрани народни представители повече от половината бяха избрани с опозиционни бюлетини. Мл. Исаев, Н, 269. Бе ми поръчано да издиря опозиционните делегати, за да се запозная с тях. Кр. Григоров, Р, 219. След тая историческа аудиенция в двореца представителите на опозиционните групи имаха съвместно събрание. Ал. Стамболийски, ДС, 8. Аз си обясних тази промяна с туй, че съживяванието и усилванието по туй време на опозицията и на опозиционното движение в страната е подействувало и на него съживително. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 31. В Радомир и Самоков еснафите поднесоха на княза колективен адрес за запазването на конституцията. В Кюстендил и Дупница се забелязваше същото опозиционно настроение. С. Радев, ССБ I, 280. Опозиционен вестник. Опозиционен печат. Опозиционен кандидат. Опозиционна коалиция. Опозиционен блок. Опозиционна партия. Опозиционен лидер. Опозиционен митинг. Опозиционна преса.