ОПОЗИЦИОНЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПОЗИЦИОНЀРКА ж. 1. Полит. Членка или привърженичка на опозиционна партия, група или движение. Той не я видя повече. Тя се мярна едва в деня на освобождението, плачеше с радостни сълзи, но никому не каза, че го е срещала, не използва това дори тогава, когато я погнаха и разкарваха като опозиционерка. Ст. Даскалов, СЛ, 157.
2. Разш. Противничка, отрицателка на нещо. Но както от много други, така и от нея Ралчовци и Костадиновци направиха недоволничка, опозиционерка на всичко, що предложеха те. Ст. Даскалов, СЛ, 128.