ОПОЗИЦИО̀ННОСТ

ОПОЗИЦИО̀ННОСТ, ‑тта̀, мн. няма. Книж. Отвл. същ. от опозиционен. През времето на някой си турски султан — не му помня името — в раята имало силно негодувание срещу султанския трон и срещу партиите, които го поддържали.. Между тия опозиционни партии с особено силна опозиционност се отличавала Чифчийската партия. Хр. Радевски, Избр. пр III, 180. Госпожа Тихова трепереше и наливаше думите си със злъчка не защото беше студено. Тази нейна опозиционност идеше от несполуката да стане шеф на комисията по събиране подаръците. Изместиха я други и от активна тя стана въплощение на отрицанието. Хр. Радевски, Избр. пр II, 238-239.

Списък на думите по буква