ОПОЗНА̀ВАМ

ОПОЗНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; опозна̀я, ‑а̀еш, мин. св. опозна̀х, прич. мин. страд. опозна̀т, св., прех. 1. Узнавам, научавам съществените, отличителните черти, особености, белези на някого или на нещо, добивам представа за някого или за нещо; изучавам. — Да, тя [природата] е вечна, но ние не я опознаваме изведнъж. Затова човек е надарен със зрение, усет, с разум и е способен да узнава нещата! Сл. Боянов, СК, 225. Всички гурбетчии — "печаловници".. трябваше да преброждат надлъж и нашир Балканския полуостров. Те опознаваха хората, съдбата им, завързваха връзки. Ив. Хаджийски, БДНН I, 4. Толкова много хора! Толкова различни индивидуалности, образи, характери! Всеки от тях е интересен като човек. Защо нямам повече време да ги опозная! Н. Стефанова, РП, 15. Ние престояхме 10 дни в Александрия — време, достатъчно да обходим и опознаем града. Ив. Мирски, ПДЗ, 159. Началото, като всяко начало, беше трудно. Дълго ме опознаваха, дълго ме наблюдаваха. Е. Огнянова, НШ, 10. Той [свещеникът] опознал бе душите, разбираше здраво живота, / с вяра в светото писание — висшата ценност, която / мъдро човешкия дял и помисли нам откроява. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 89.

2. Остар. Откривам, съзирам, виждам нещо, обикн. качество, достойнство и др. в личността на някого; разпознавам. Той имаше врагове, но ония, с които го свързваше еднаквост на убежденията, .. опознаваха в него една светла и благородна личност. В. Велчев, СбЦГМГ, 259. Всички в този свят създания опознават в мене свойт господар. Пч, 1871, кн. 7, 98.

3. Остар. и диал. Правя някой да стане познат на друг; запознавам, представям. И на водача си [Херман] кротък девойката [Доротея] рече тогава:.. Я ме сега опознайте със вашия татко и майка — / тез, на които от днеска на радо сърце ще да шетам. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 131.

4. Прех. и с др. същ. с предл. с. Остар. Давам някому сведения за нещо; осведомявам, запознавам. Всичките народи, които са нам познати из историята, разделят ся на стари и нови. За то ся историята разделява на стара.. и на нова, която опознава нас с новите народи. Г. Йошев, КВИ (превод), 17. опознавам се, опозная се I. Страд. от опознавам в 1 и 4 знач. Може не всеки зрител да открие [в картините на Атанас Пацев], което виждам аз, най-малкото — не изведнъж.. Това е съвсем естествено, нима и хората се опознават от един поглед? В. Андреев, Р, 115. II. Възвр. от опознавам — Както виждаш, българинът се опознава все повече и повече, той се съзнава и вижда, че без свой език, без своя наука, без свои църкви и училища е загинал. Д. Немиров, Б, 48. Сам да се опознайш — тъй трудно е, уви! К. Христов, ЧБ, 204. След ропот и безверие — у нас / спокойствие лъжливо се вселява: / ала в един внезапно блеснал час / сърцето почва да се опознава. Н. Зидаров, ФБО, 9. III. Взаим. от опознавам във 2 знач. Докато започнат редовните занятия, ние, колегите, се опознавахме помежду си и си разправяхме кой как е назначен. СбЦГМГ, 316. На една сенчеста полянка, заварих десетина момци и моми, дошли да ги "ставят" .. Тогава узнах, че тия млади хора са се събрали да се опознаят и ако се харесат, щели да ги сгодят и да ги оженят. А. Каралийчев, С, 218. Ние с вас трябва да се опознаем, поне вие мене, защото аз вече ви познавам доста добре. Ем. Станев, ИК I и II, 363.

ОПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; опозна̀я се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Установявам по-близки отношения, ставам познат, сближавам се с някого или с нещо чрез непосредствено общуване. Младият строител Никула Димова се вълнуваше от грандиоз‑

ността на строежа, обикаляше и другите обекти, опознаваше се с хората. Н. Каралиева, Н, 161. Годеницата на Димитър бе пристигнала заедно с родителите си — да погостува два-три дена на дядови Атанасови, да се опознае с тях. Т. Харманджиев, Р, 162. Гената се оказа общителен и разговорлив. В продължение на два-три дена той се опозна с всички. К. Калчев, ЖП, 286. Той посещаваше роднини и стари приятели и гледаше да се опознае и сближи с по-предните хора. Т. Влайков, Съч. III, 82.

2. Остар. и диал. С предл. с. Придобивам познания, по-пълна представа за нещо; запознавам се. "Защо ще отидеш в Сърбия" — пита той Хитов.. Кани го, ако иска, да върви "по нашето в Българско мнение и сърце", да се опознае с всички документи, които ще му се представят. Г. Бакалов, Избр. пр, 189-190. От литературата особен интерес Левски проявява само към ония ръководства по военното изкуство, с които се е опознал в белградската легия. Г. Бакалов, Избр. пр, 185. Като се опозна по-отблизо със селските работи, Трайко открито почна да изказва своето недоволство от тяхната неуредица. Т. Влайков, Съч. III, 86. Само едно е нужно за ония, които не могат да почувствуват непосредствено от думите искреността им — те трябва да се опознаят с живота на твореца и познаят в неговата искреност искреността на думите му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 34.

Списък на думите по буква