ОПОЗНАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЗНА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от опознавам и от опознавам се. Здрависване, опознаване, смях и шеги — всичко това за миг оживи малката гара и наруши нощната тишина. РН, 1910, кн. 8-9, 217. Ще се разрасне мощно движение за изучаване и опазване на родния край, ще се постави дейността по опознаване паметниците на културата на широка обществена основа. ВН, 1958, бр. 2251, 4. С победата си в бъдеще и ние ще достигнем там, дето другите са вече отдавна.., до своята душа, до опознаване себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 234. Грашев често мислеше с насмешка към самия себе си колко наивни са били много от представите му за този свят и за хората, които го населяваха, че целият му живот ще представлява всъщност път към опознаването му. Д. Фучеджиев, Р, 276.