ОПОЗОРЯ̀ВАНЕ

ОПОЗОРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опозорявам и от опозорявам се; опетняване. Страхът от общественото мнение, от опозоряване, се изразяваше с формулите: "какво ще кажат хората", "срамота от хората", а грижата да се избегне опозоряване бе грижа да се "отсрамим пред хората". Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Хрумна му, че те са творците на опозоряването му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 141.

Списък на думите по буква