ОПО̀МВАНЕ

ОПО̀МВАНЕ ср. Отгл. същ. от опомвам и от опомвам се; опомняне. Глух шум удари в ушите ми и не помня нищо повече.. След няколко минути пак вдигнах натежала глава — помислил бях, че съм задрямал само, — а всъщност, както отпосле ми обясни сестрата, между първото и второто опомване са минали цели два дена! Г. Райчев, Избр. съч. I, 64. Нравствената криза, която живеем, към какъв край ни води: към гибел или към опомване? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 169.

Списък на думите по буква